ПОРТУГАЛСКИ ПОЕТИ И БЪЛГАРИЯ – 2 – статия на Сидония Пожарлиева

ЖУЗЕ МАНУЕЛ МЕНДЕШ
(1948)

БУНТОВЕН РИЦАР В ОКОТО НА ВРЕМЕТО

     Пред нас е един поет и прозаик от „младите бунтари” на Португалия. Със своята обществена чувствителност и идеализъм иска да бъде вид слънце, което да огрее страдалците в страната си и света и да донесе справедливост и човешко достойнство.

     Роден в Луанда, Ангола. Един младеж отрано се бунтува срещу всичко и всички, които подтискат големи групи хора за сметка на благополучието на малцина.

      Буден, ученолюбив, находчив, встрастен в своите идеи, още 15-годишен пише първата си книга. Средно образование започва в Луанда, Ангола и завършва в град Брага, Северна Португалия. Вече 20-годишен е вече гимназиален преподавател (1968-1980). Завършва право в град Куимбра. Студентските движения и политическите организации са негово вдъхновение. Правото и културата са основните му поприща в живота. Със семейството си се премества в Лисабон.

     Става адвокат, защитавайки онеправданите. По време на фашизма и диктатурата на Салазар, поради „противозаконна дейност” е принуден да емигрира във Франция, както мнозина свои колеги писатели и интелектуалци, които се завръщат за „Революцията на карамфилите” (1974). По време на опита за проваляне на Революцията, прогресивните сили упорито продължават мисията. Жузе М. Мендеш  е избран за общински съветник (1976-1990) и след това за депутат в Националното събрание (1980-1991), където оглавява важни комисии в двете основни поприща, в които работи. Изпълнява сериозни мисии  в страната и в чужбина.

                                                        *

     В такъв отрязък от живота му, при едно от журналистическите ми посещения в Португалия (1990), го намирам в Лисабон. Той ми бе препоръчан от един от големите португалски поети Педро Тамен. В онзи момент – един от първите директори на известната културна институция Гулбенкиан, по-късно голям приятел и на двама ни, който за съжаление почина наскоро.

      С Жузе М. Мендеш се срещнахме в кафенето на Парламента. После бяхме на открито, сред зеленина. Разговаряхме дълго, макар че той беше малко неспокоен – предстоеше му тежко заседание на Комисията по образование, наука и култура, обсъждане на важни закони. Там имаше главна роля.

      Допаднахме си по социално-политически разбирания и сериозни житейски въпроси, по напоритостта и вдъхновението. Усещах как приятелството и доверието нарастваха между нас. Но изпитваше някакви колебания. Чувстваше се доста изморен и притеснен, че трудно намира време за лично творчество. Попита ме дали да се оттегли от депутатството, предстояха избори след година. Обсъждайки въпроса, му подсказах, че е добре да има повече свободно време да твори.

      Разговаряхме за португалската литература, за поезия и поети. Разделихме се като добри приятели, такива останахме и до днес чрез честата ни кореспонденция.

     През следващата година наистина той се оттегли от депутатството. Но пък бе избран за Председател на ръководството на Португалската асоциация на писателите, където е неотклонно и досега, вече няколко мандата, почти 30 години.

                                                                *

     Продължава да е разпъван в обществената и професионалната дейност:  член на Висшата власт за социални комуникации (2001-2006), съучредител и ръководител на Португалската асоциация на писателите юристи, вече несъществуваща; институционален съдружник на Португалското дружество на авторите, на Португалския ПЕН-клуб, Португалската асоциация за защита на интелектуалната собственост, Португалската асоциация „25 Април”, свързана с „Революцията на карамфилите” и т.н. 

     Професионално, в Университета в гр. Миню (1998-2015) е Професор по Право и Етика, както  и по Деонтология (Наука против нематериалното)  в комуникациите, медиите и  съвременната култура по направлението Социални комуникации. Сега е гост преподавател в Медицинско училище и там е  също общественик – член на Етична комисия и т. н.

    Жузе М. Мендеш има обширна дейност като писател-журналист, директор на списанието „Писател” неотклонно от 1993  и днес, сътрудник на безброй издания със статии, критични материали, интервюта с поети и писатели – португалски и чуждестранн, с поезия и проза, есета, мемоаристика, с постоянна колонка в големите „Литературен вестник” и „Диарио де нотисиаш”- Ежедневник за новини.

     Пише предговори и послеслови на книги на много автори колеги. Участва в лични и национални антологии, ето само няколко заглавия: ”Семето в думите”, „Почит на португалските поети”, „100 години Гарсия Лорка”, „Поезията е на улицата”, „Майката в португалската литература”, „Неруда, сто години след това” и много други. Член е на журита на литературни награди, национални и международни. Референции за него има в доста книги, речници, справочници, ето някои: „Кой кой е в португалската литература”, „10 години поезия в Португалия (1974-1984), „Европейски литератури” ИК Ашет, 1992”, „Нова Енциклопедия Ларус”, „Голяма Универсална Енциклопедия”, „Португалска литература в света”…

     Самият автор е голям рецитатор на поезия, има и дискография с рецитали на актьори и певци с негова поезия и песни.

                                                                *

     Жузе М. Мендеш е известен организатор на конференции, форуми на кръгли годишнини на колеги поети  и писатели. Цялата 2019 г. бе посветена на 100 годишнината от рождението на съвременния класик Фернанду Намора. Форумът бе с международно участие. Главен  организатор и докладчик беше Жузе. За него Намора бе учител и най-добър другар. Възложи и на мен да напиша статия с личен оттенък за нашия общ голям приятел, което направих в десет страници. Всички материали бяха събрани за съхранение в Музея на Фернанду Намора в родното му място Кондейша. Разбрах, че форумът е минал на висота.

                                                               *

      Поетът, писателят, есеистът, литературният критик Жузе М. Мендеш е една високо етична, хуманна личност, изключителен приятел, съвестен, саможертвен. Само един пример сред многобройните.  През 2008 година, у нас издадох превода на една от последните му стихосбирки „Отново Септември“, след като участвах (от 1995 до оня момент) в работата и отпечатването (понякога и в съпреводачество с колеги) на осем негови книги с поезия, проза, също и в антологии. Той реши да издаде моя стихосбирка в Португалия. Имаше затруднения, издателски и финансови, но упорит, той намери изход като създаде авторско издателство, заради мен. Беше мой преводач, редактор, консултант. Бях му извънредно благодарна. Не бих забравила никога този жест.

                                                                *

       В цялата вихрушка в живота на неуморимия  Жузе, който със страст и вдъхновение работеше и работи на професионалното и общественото поприще, той успя да издаде 25 основни свои произведения. Много от тях, особено първите книги с поезия, а и проза, са изчерпвани многократно, писани на португалски и френски, награждавани. Между тях: стихосбирките „Обсадената надежда“, 1973- 1979, „Камък върху камък„, 1977-1983, „Оръжие на рамо“, роман в пет издания, 1978-1998, „Дните на житото„, 1980, „Безкрайните пристанища“,  1991-1994, „Предзнаменования на юга“, 1993-1995-1997, последните две на френски и т.н.

                                                              *

      Жузе М. Мендеш е превеждан, освен у нас, също в Бразилия, Франция, Италия, Белгия, Русия, САЩ…

       Авторът е превеждал отделни стихотворения от български поети – Ботев, Людмила Исаева …; от съвременни поети – Георги Константинов, Калин Донков, Сидония Пожарлиева и други, които му подавах на френски език. Той ги публикува в португалската преса преди години, но просто е загубил, поради често преместване на различни места, както ми обясни. По същите причини и аз намирам в архивите си само една-две чернови на двама автори. Моите съм  отпечатала в книгата, излязла в Португалия 2008 г. Para o Infinito (Към Безкрая).

                                                              *

       Заради цялостната си дейност – професионална и най-вече обществена Жузе Мануел Мендеш е носител на множество най-високи държавни и други награди за заслуги в жизнения си път, на ордени и медали, португалски и чуждестранни, от различни институции и градове.

                                                               *

       От спомената вече книга на Жузе М. Мендеш „Отново Септември“  са някои от стиховете, представени тук в списанието. Както бе отбелязано във встъпителните думи на поредицата „Португалски поети” (бр. 3/2021), авторът е представител на Третата фаза на литературното течение Обновен неореализъм. Характерни негови черти: съпричастност на авторите към съдбата на безправните хора от селски и градски прослойки, солидарност към борците от Съпротивата срещу диктатурата и колониализма, които, дори в изгнание, запазват оптимизма си, надеждата, че „утре ще дойде радостта и щастието”, щом продължават борбата за справедливост, за нов морал, за демокрация…

        Това течение, както и други в португалската литература търпят влиянието на постмодернизма. Черти от него ще открием и при този автор. Поезията на Жузе М. Мендеш е задъхана, често без пунктоация, с натрупани образи, с анжамбмани. Той има кинематографичен поглед. Такава е и понякога и прозата му.

       Жузе Мануел Мендеш като съвременен поет има свой разпознаваем поетичен стил дори и в прозата си. С характерното си творчество и с цялата си авторска дейност утвърждава своето място в националната португалска, а и в световната литература. Времето с право насочва своето „око” към бунтовното рицарство на един съвременен автор, достоен да го защити.

Сидония Пожарлиева