ПО СТРЪМЕН ПЪТ – поезия на Мара Белчева
Родена на 08.09.1868 в Севлиево
Починала на 16.03.1937 в София
УЧИТЕЛЯТ
По стръмен път той кара земните си дни,
с железни мишници подхванал им юларя.
Очите му – световните везни.
С незнайни ключове законите отваря.
Камшик му са в ръката злите ветрове.
С вулкани, мълнии се разговаря.
И по земята наторена с трупове
чертае пътища за нови поколения.
Минути му са всички векове.
От други мир денят му с вихрени трептения,
към тоя светъл мир в сърцата мост гради
от мрамора на своето търпение.
Прекарал е той път през светлите звезди,
през озарените недра на тишината. –
Ще мине, който се от дух роди,
и който се не заслепи от светлината
и в пламъците й не изгори.
И той ще хване тъй с ръце съдбата
като възкръсналият своите зори.
НА СТАРАТА СТЕНА
На старата стена
червени рози, бели –
една се през една,
една се в друга вплели.
Звънарницата чак
до върха те обвиват
и в привечерний мрак
самия звон прикриват.
И сякаш те поят
сънят на звона тъмен:
дъха им по светът
да пръсне в час разсъмен.
В ДЪЛБОКОТО ОКО НА МУСАЛА
В дълбокото око на Мусала
поглеждат юлските зори. Прозирни
от върх скалата мраморни була
се диплят по вълните мирни.
Ни зной, ни вихър ледна глъбина
веч не вълнува. В рамка туркоази,
черней се мраморната тишина –
гледец в лазурени талази.
РИЛСКИ ЕЗЕРА
I
Ветреца със паунови пера
се къпе в езерото при нозете
на рилските скали хилядолети.
И сред затихналите му недра
оглежда се старинен някой град
усмихнал се под лилиите бели.
И трепнала там двойка, танц подела,
и люде, като че от други свет,
в пъстри свилени одежди – низ –
стоят пред дверите на църква стара. –
С рисунки миналото заговоря…
Къде потъна онзи бряг скалист,
с градът на някогашните ми дни, –
и двойката блажена де изчезна?
Нощта сега оглежда светла бездна
в окото на лазурни глъбини…
II
Недей въздиша, не тъжи!
Не е ли всичко песен?
Не опетнявай радостта
на пламналата есен.
Несетно тя се тук провря,
през зъбчест връх поглежда.
На Рила в сините очи
усмихва се надежда.
И пеят хиляди уста
на камъните в храма:
Навсякъде царува Бог
и никъде го няма…
Мара Белчева
