ПРЕПРОЧИТАЙКИ БУНИН [1] – хайку и сенрю на Иванка Попова-Велева
[1] Иван Бунин. Тъмни алеи. Изд. Народна култура. Библиотека „Панорама“, Серия „Проза“, №2, София, 1975.
*
тъмни алеи
всеотдайна любов
вярност цял живот
/Тъмни алеи/
*
черни пътища
кални коловози
тайгата под дъжда
/Стьопа/
*
в нощта
водни кончета летят
над блатото
*
плоскодънна лодка
по блатото, обрасло
в камъш и лилии
*
над брега – тъма
небето зеленикаво
звънтят комари
*
черна плитка
жълт сукман и бял ръкав
иконописна хубост
*
мирис на блато
лятна мъртвешка заря
скърца дърдавец
*
статив
под бреза в градината –
рисунка от натура
*
треви край брега
с жълти лютичета
кръжат пеперуди
*
скок в лодката
и жабите в уплах –
с плонж във водата
*
писък – змия
с веслото ѝ смачква врата
запокитва я
*
нов писък
но е хванала стебло
на водна лилия
*
край брега – гора
все нещо шумоли
жаба, таралеж ли
*
летят над лодката
страшни будуващите
водни кончета
*
двойка жерави
с дълги шии гледат
с любопитство
/Руся/
*
ръждиви брегове
леден вятър отвява
шапките в реката
*
леден вятър
вее флага на кърмата
влиза под полите
*
самотна чайка
изпраща парахода
с безразличие
*
скъпи обувки
палто от шевиот
английски каскет
*
слаба усмивка
евтина шапка
от долната палуба
*
също с усмивка
превита от вятъра
тръгва към него
*
водка с хайвер
свободно държание –
в противоречие с нея
*
чистосърдечност
при трогателна бедност
привлича мъжа
*
вечерен здрач
и удължени сенки
миризма на дим
*
и в този дим
аромат на рибена
чорба
*
едновременно
жалост към нея
и сладострастно желание
*
нейният безкраен срам
възбужда в него
жалост, нежност, страст
*
онази любов
останала в сърцето
за цял живот
*
визитни картички –
несбъдната мечта
на гимназистка
/Визитни картички/
*
чашки, кифлички
не вдигат от масата
и самовара
*
топъл здрач
билков аромат
на цъфнали липи
*
топъл сумрак
сладка тишина
небето в млечна белота
*
велика пустиня –
сам в бездната
между небето и земята
*
под елите
зеленожълти огънчета –
рой светулки
*
ниско над полето
в тишината на нощта
червена луна
*
с буза към
елховите иглички –
рони горещи сълзи
/Зойка и Валерия/
*
зад прозореца
оранжеви искри –
огнена вещица
*
осветени от влака
снежни скатове
борови гори
*
звуци от дайре
с шал от тежка коприна
танцува циганка
*
каменно селце –
сред стърчащи в небето
гранитни дяволи
*
снежни върхове
в райското индиго
на небето
/Хенрих/
*
прозорци
отворени към мрака
на тиха лятна нощ
*
сама в къщата –
в лятна нощ чака някого
да пристигне с влака
*
златна коса
не очи, а черни слънца
фигура на нимфа
*
у тях говорят
английски, френски
а няма какво да ядат
*
клечка кибрит за свещта
прогонва в мрака
едроух прилеп
*
в овални рамки
пожълтели портрети
семейна галерия
*
мирис на топла река
по върхарите
крещят грачи
*
знойна тишина
птичи песни в градината
сладък дъх на треви
*
роза в косите –
нега, а до вечерта
вехне на пода
/Натали/
*
трактир на пилони
мощна реката тече
взирам се в нощта
*
млада зеленина
чисто блестят фенерите
след пролетния дъжд
/Речен трактир/
*
чер гарван – баща
пропъжда сина
любимата му взема за жена
/Гарван/
Иванка Попова-Велева
