ПРИКАЗКИ – Райна Преславска, думи и Владимир Цоневски, багри

ПРИКАЗКА ЗА РЕКАТА

Като река – дълбока, всепоглъщаща,
в незнаен миг внезапно идва любовта!
Нощта самотна в светъл ден превръща –
Надеждата за обич изгрява на брега!

Вълшебна е реката – в огледалото ѝ отразени
в среднощ танцуват небесните звезди,
от тайнството магично бреговете ѝ са слети –
кой в нощ такава могъл би да заспи?!

Една след друга шепнат вълните на талази –
разказват приказка съвременна и бяла,
родената сред тях току-що тайна пази
реката – от никого нечута, невидяна!

Но призори тайната е видима и ясна –
брегът отсам огрява желаната Надежда
и Вяра в миг се ражда за Любов прекрасна,
брегът оттатък Мир е и мечта най-нежна!

Във Вселената далечна се раждат чудеса,
всеки миг картата ѝ звездна се мени –
угасват, сливат се, изгряват нови светила…
Единствена Земята на Надежда светла се крепи!

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

Вода – огледално сребърна с отблясъци нежни
като тъгата в тъжно сърце, спотаена и тиха,
два лебеда влюбени, бели – две преспички снежни
с тръпни криле от любов, че ги има вестиха!

Дълги шии извиват и с бяла целувка
запечатват своята вярност и вечна любов
в съвършенството бяло с изящество плуват –
танц последен, с нестихваща нежност и зов!

Езерото – сцена е тяхна, сребърно-огледално,
драмата своя разиграват посмъртна и страстна
и се любят, и пеят с възторг, ритуално –
лебедова песен – земно-трагична, небесно прекрасна!

ОБРАЗ НЕВЪЗМОЖЕН

Кой си ти – от сънищата мои сътворен,
всеки път различен и с невидимо лице,
силно в мене влюбен нежен джентълмен
и пробуждащ копнеж и тръпка в моето сърце?

Все за мене нещо смело правиш
от злините ме закриляш, рицар вдъхновен,
като цвят на нежно цвете пазиш
чувствата, възторга ми от тебе породен.

Кой си, на мечта момичешка приличен,
плаща отхвърли, смъкни изкуствената маска –
искам те в живот реален, а не фантастичен,
има ли те и къде си ти, мечта прекрасна?

Цял живот те нося в женската душа,
образ невъзможен, а така желан, къде си
и защо потайно се явяваш все в съня –
искам те в деня – ще разкъсам сънните завеси!

© Райна Преславска – текст

© Владимир Цоневски – картини