ПРИРОДОПЯВАНЕ – стихотворения на Лъчезар Селяшки
ПРИРОДОПЯВАНЕ II
Лежа по гръб на хълма – сам, на слънчев прицел –
безимен, топъл кръст от тишина.
В разтворените шепи – камъче и птица.
Небето днес е слязла далнина
в зениците на моите очи.
И дишам с ритъма спокоен на брезата,
и вслушвам се в гласа зелен на светлината –
тя с твоя глас възрадвано звучи.
И аз съм целият възторжен звук
и нежен трепет. Ето – ти си тук, любима,
и аз съм тук – родопски син. Съм. Тук.
И пак ме милваш с весели лъчи,
ти, моя мълчалива кръстнице – незрима
сълза и пристан в пъстрите очи.
ЛÈСНИ СЕ, ГОРО
На жените от групата за пеене „на високо“
от с. Сатовча, удостоена с престижната европейска
награда „Хердер“ през 1988 г.
Лèсни се, горо –
песните есенни
в глухи дворове
вятър отнесе.
Птици вечерни
в пусти гърнета
мътят безверие,
глъхне селцето…
С устни напукани
пламенно пеят,
пъстро се спускат,
пафти им греят.
Клони препречват
пътя безверен,
пътя далечен,
горо безмерна.
Светли сигнали
в космоса пращат.
А в интервалите –
слънце сякаш –
топла сълза
проблясва..
САМО
Луната прелиства хладно
и небрежно
пясъчните страници
на нощта.
Спят всички деца,
прегърнали нежно
най-милото жирафче
на света.
Спят всички бездомници
в самотата си безбрежна,
превзела ронливото пристанище
на света.
Спят и политиците
в уютни интригантски убежища,
слезли от пресипналата трибуна
на света.
Спят и всички болни,
приспани от упойката на надеждата
в безкрилата клиника
на света.
Само безсънната душа на поета
прекрачва с усмивка нощта,
за да се слее
с неравноделния тракийски ритъм
на Господ Бог
и на Родопа планина.
*
Към върха –
пролетен снежник,
към копнежа
да докоснем
за първи път устни
с препускащи пулсове
и запеят от възхита
минзухарите
в очите ни.
Деца на свят
безграничен –
поне за миг единствен
от безпаметната вечност
да бъдем заедно.
А после…
в съня, далечна,
ти не тъгувай,
не питай.
Върхът –
негаснеща факла –
пак ще събере
душите ни –
блестунки,
търсещи в мрака…
РУИНИ
На хълма жълт с цветя – съзвездие –
мълчат руини, с мъх покрити.
Слънца – следи от свят изчезнал –
живеят в камъка гранитен.
И сякаш капки кръв край него,
сияят макове и храсти
горят в следобедната жега,
докоснати от дъх на ястреб.
Прииждат гласове далечни
сред сива каменна забрава –
звънтящо като меч наречие
в река подземна продължава…
Пламти и в моето дихание
искра, дошла от тъмнината.
Чрез слово – в радост и страдание –
и в други да пламти – нататък.
ПОЧАКАЙТЕ, ЩУРЦИ
Диптих
I
Почакайте, щурци, косят тревите
в ливадите на пъстрото ми детство.
Звънят като звънци над вас звездите,
пригласят на приспивната ви песен.
Под пълната луна ухаят копи,
тъй както в детска трепетна рисунка –
сребристи древни хълмове и топли
убежища за юлските светулки.
Почакайте, щурци, изтича лятото –
небесен ручей бърза с факла лунна.
Проблясват плахи сърчица в брезата,
потрепва горест в гласните ми струни.
II
Заминаха си щъркелите,
тъй както лани –
точно на Голяма Богородица.
Нощем в съня ми –
в двора на църквата –
събират съчки и пух от облаци.
Денем още се мяркат за кратко –
бели листа в небе разискрено.
Преваля лятото.
И зъзнещ дъжд ще плисне,
ще проговори тревата суха
наесен.
Сякаш антена, ще скърца глухо,
за песен
ще се ослушва тополата.
Дордето
в гнездото от тлееща мъгла
сред клоните й голи
засветят
на зимата белите крила.
ПЧЕЛА
На баща ми
Пчела, внезапно натежала, падна
до цвете – синьокрила пеперуда.
Безжизнена – след кратката си радост
забила жило в моята почуда.
Лежи на синора на жарко лято –
изгубена в тревата златна брошка.
А слънцето е пита, с мед налята, –
богатството на стар вселенски кошер.
Нищожна смърт, какво ли тя променя?
Изглежда нищо, абсолютно нищо.
Но плаче детската душа смутена,
усетила в меда горчива нишка.
ЯБЪЛКА
Диптих
I
Бяла ябълка.
Слънце утринно
или Жар-птица
в клоните пее?
Духне ли вятър,
светват очи
златисти.
Бяло е
небето над нея
и земята под нея
е бяла.
Пее птицата.
Спри се,
послушай.
Ако си болен,
ще оздравееш
ако си сляп,
ще прогледнеш.
II
И ябълката в малката градина,
от мама посадена, пак разцъфна –
уханна пряспа. Вечер месечина
сред клоните се мярка – златен пръстен.
Но, скрито сред нестихващ цвят, гнездото
на прелетните птици пак е празно.
Не се катери черната ни котка
с проблясващи зеници – два елмаза…
Цъфти, не знае – в Другата градина,
до свиден гроб, расте една дивачка –
с разкошен цвят, но кисела роднина.
Две птици прелетни там тихо плачат.
ДИВА ЧЕРЕША
Черешко, чорна вишничко…
Родопска народна песен
Разцъфнало дръвче – самичко
в прегръдката на нежна шипка.
Черешке дива, с безразличие
край теб минава пътят сипкав
на всекидневните надежди…
Тръпчиво-сладките сачмици
даряваш всяко лято щедро
на черни като въглен птици.
Какъв е смисълът накрая? –
не питаш. И цъфтиш напролет.
Не се виниш, не се терзаеш
за незавидната си роля.
СЛЪНЧЕВО ПЕТЛЕ
По пътя, заснежен от вчера,
върви усмихнато дете –
олтара слънчев да намери,
да хване яркото петле.
То пееше на небосклона
с немигащо око от жар.
Но скоро скри се – плод отронен,
златист балтийски кехлибар.
Момченце в мен, ти не тъгувай!
Ще имаш загуби безброй.
Една сълза по-скъпо струва
от щедро заплатен покой.
ВЕЧЕ НИЩО
… вече нищо не иска сърцето
Осип Манделщам
Колко много пътеки те викат,
колко много слънца пъстроцветни,
самодива зове сред тревите…
Вече нищо не иска сърцето.
Ново утро, а вече познато
ти е всичко и гледаш без трепет
как на хълма догарят крилата…
Вече нищо не иска сърцето.
Вече нищо не иска сърцето?
Колко лесно умът го изрича,
а сърцето ти търси в несрета
нов мотив – непокорно лисиче.
СИНЕОКА СЪЛЗА
В бедния забравен дом
на безименната улица
само сезоните идват на гости.
Недогоряла свещ –
старата жена
всяка сутрин застава до прозореца
и гледа как млади мъже
с брутални лица
излизат от елегантните костюми
на автомобили,
как подивели за любов жени
святкат към тях с пясъчни очи
на тигрици.
Старата жена вече не пита
кога ще свърши
унилото дишане
на нейния повехнал сън
в огледалото.
Часовете падат –
безброй
гнили
круши
в градината,
обрасла с разбърканите коси
на къпинови храсти.
Една сълза синеока
всяка вечер
търси път между звездите
и болезнено заслепително
свети от нея
лицето нощно на града.
Из „Природопяване“ – стихотворения, Издателство „Ерго“, София, 2022
Лъчезар Селяшки
Подбор: Павлина Петкова
