ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ – стихотворения на Христина Въчева

ОПИЯНЕНИЕ

На бряста сънен птиченце писука
и буди то напъпилото зрънце.
Под мене радостно блещука
слязлото във езерото слънце.
На чинара врабчетата вдигнаха
скандал
и слънцето при тях отиде.
А те полетяха като облак
бял,
кое накъдето види.

Ето две останаха в клонака,
гушеха се в стволове дебели.
Сами се гушеха, тъй нежни,
та им биха всички завидели.
Така ли съм била и аз?
Така ли съм обичала?
И дали във слънце и във мраз
към любимия съм тичала?

РЕКА ОТ СВЕТЛИНА

Днес съм като пролетна река,
бързам с думи сладководни
да наситя въздуха, трептя.
Птичка, омагьосана в клони пее,
нишки слънчеви заплита вятъра.
Днес съм чиста, нося светлина
и душата си изчиствам от тъга и мрак,
тичам по поляни боса пак,
слагам си криле, със птиците летя.
Пролетта, възкръснала
във пъпки цветни
пее!

© Христина Въчева