ПРОЛЕТНО ВДЪХНОВЕНИЕ – стихотворения на Милена Френкева

ПРОЛЕТ

Земята носи пролетна носия,
ухае на овошки и цветя.
Обичам пролетта, не го и крия
и къпя се в лъчите, и блестя.

Обичам пролетта, каква стихия
от нежност, аромати, цветове.
И зимата в сърцето ще изтрия,
с любов щом пролетта ме призове.

ВДЪХНОВЕНИЕ

Отварям си очите с изгрев звучен,
вълните му ме носят в таен ритъм,
очаквам сладък миг, ще ми се случи,
кога, защо, не знам, а и не питам.

Небето нежно като роза синя,
ухае на любов, на мед и мляко,
а слънцето – узряла мандарина
и къпя се във сока – гъст и сладък.

Минутите порастват до вселена,
вселената в сърцето ми се връща –
искрящо, ослепително зелена…
щастлива – в нежността си най-могъща.

ДЪЖДОВНА МОЛИТВА

Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.

Боли ме, но различно и по-меко
и всяка капка носи благодат,
и търси, и намира в мен човека,
и чувствата се къпят и растат

зелени, по-зелени и по-чисти,
усетили небесната любов,
дошла сред болката да ме разлисти,
дочула тихия молитвен зов.

НАЙ-ЗЕЛЕНИЯТ ПЪТ

на Бела

На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва.

А кожата на пролетта сияе
и всяка пъпка расне до вселена,
до най-зеленото е пътят таен,
прошепва ми го, вярва ми на мене.

Прегръщам най-щастливите дървета,
най-тъжните къде, не ги намирам,
зелени капки от любов са, светят
и учат ме да гледам и разбирам.

УСЕЩАНЕ ЗА ПРОЛЕТ

Пролетно е, цветно, нежно,
слънчев миг и благодат
и след зимната безснежност
рой кокичета растат.

Как кокичета разливат
бялата си красота.
Вдишвам цъфналата слива,
с птиците ще полетя.

ПРОЛЕТНО ЩАСТИЕ

Плувам в пролетна щастливост,
всичко толкова красиво,
цветните и нежни клони,
дъжд и слънцето се гонят,
вятър весело бърбори,
през прозореца отворен,
чувствам се добра и лека
и откривам в мен човека,
малкият човек доволен
в малък, неочакван полет.

Милена Френкева