ПРОЛЕТТА ОТ ПРОЗОРЕЦА – поезия и хайга от Габриела Цанева

Пролетта от прозореца –
долу е,
на тревата под балкона,
зелена е,
все по-зелена е…
Пролетта от прозореца –
да протегнеш ръка, ще я вземеш,
долу е –
цъфнала сред
дърветата в гората,
зелена е,
целебна е –
пролетта от прозореца
с птичата песен,
там някъде, сред листата,
които още са пъпки,
само загатване,
само зелено
очакване…

Пищят птиците,
нетърпеливи са,
слънцето вече
пече, влива жарта си в яйцата им,
живи са,
пеят, раздират гърдите си,
зоват живота
искат,
щастливи са…

Белият връх на Черни връх
свети между синьото на небето
и зеления ръкав на метрото…
Слънцето обжарва
лицето ти,
лицето ми…
И само стъклото пред нас
стои между
полета ни надолу –
към зеленото на тревата,
към цъфналите дървета в гората,
към сребърната дъга на реката,
която се провира през тях…
към тъгата на пролетта,
останала там, зад прозореца…
Злачно е…
Вън, зад прозореца…
Злачно е в погледа ти,
злачни са очите ти,
и светлината им…
Само моята утрин
тъне в мрака ми.
Ще го взривиш ли?
Ще освободиш ли
сетивата ми –
да пия злака ти,
да пия пролетта!

© Габриела Цанева