ПРОЛЕТ ЗАПЯЛА – стихотворения за деца от Стоян Михайлов

ПРОЛЕТ

Пролет запяла е вънка –
пеят дървета, цветя…
Зайко излезе от трънка,
с дълъг мустак се засмя!

Крушата цъфна на двора –
щъркел прегази води…
Живнаха трудови хора,
глъчка полето роди.

Птици любовно запяха –
буйнаха млади треви…
А под къщовната стряха
пиле гнездо си изви!

ПЕСЕНТА НА ЩУРЧЕТО

В леглото ли вечер се гушна,
звездички да гледам желая…
Щурчето запяло да слушам
и дълго така да мечтая!

То пита ме сякаш по име,
с кого през деня ще играя?
И с песните свои плени ме,
че слушам ги вече до края.

Щурчето си искам да хвана –
другарче то мило ми стана…
До мен всяка вечер да пее,
луната щом вънка изгрее!

РАБОТЛИВКА

Засмяно утро ме покани
в поле от слънчоглед златисти.
Небето с акварел сребристи
наднича в кътчета мечтани.
По наедряла цветна пита –
крилца потрепващи ме спират.
Пчелица пърхащо превита –
нектар си в „кошничките” сбира.
Далече слънцето намигна,
лъчистият си поздрав прати.
Щастливката с плода се вдигна –
политна в своите палати!

С труда закърмен всеотдайно,
успехи ще събираш трайно!

©Стоян Михайлов