ТВОРЧЕСТВО – проф. Илия Илиев

„Мозайката е пъзел. Пъзел в самата технология. Преди всичко човек има някаква идея, започвайки от материа-ла, който използва. Върху този основен пъзел изгражда творбата си. Самият материал вече ми подсказва в процеса на работа къде, какво да променя. Той просто ме води“…
Това споделя проф. Илия Илиев за своето изкуство.

Тук ще представим три цикъла. Първият е отзвук от юбилейната му изложба, експонирана през ноември 2015 г. в галерия „Академия” на НХА. Избрах втория от неговата страница във фейсбук, а третият е „Защото” и съдържа мозайки и сентенции от едноименните сборници.

ИЗЛОЖБА „АКАДЕМИЯ” – 2015

Когато човек иска да научи нещо повече за проф. Илия Илиев и протегне очи към неизчерпаемата световна мрежа, не може да пропусне публикациите за неговата юбилейна изложба от 2015 г., състояла се в зала „Акаде-мия“ на НХА.
И тези четири мозаечни пана не могат да бъдат отминати…
Първото – един вързоп от камъчета, стегнати от телена мрежа – като оковано сърце, като душа в клетка…

Следва – една изящна декорация – две парчета, стремящи се да създадат единно цяло, но все така оставащи отделности, като близнаци…

Изхвърлени рапани на брега… вълните ги заливат и всяка ги вкопава все по-дълбоко в пясъка, все по-дълбоко, докато се вкаменят и онемеят като части на първичната скала, онази, от която пясъкът се ражда… или – която някога ще изградят…

За да достигнем до напълно изкуствената /като изкуство, като изкусно, като изкушение/ структура на пос-ледното пано – кристализирало стъкло в естествени нюанси на кафяво, червено, зелено и сивкаво… Онова, което може да бъде видяно като букет цветя, или като въображение…

ФЕЙСБУК 2021

Последвах художника и във фейсбук, пространството… което все повече се превръща от място за виртуално общуване и споделяне в основен източник на официална информация, а и във всемогъща медия.
Представените по-долу пана са споделени на страницата на проф. Илия Илиев от д-р Свилен Георгиев.

Феерията от цветове и форми говори без думи…
Защото… Както споделя Цонка Великова, когато човек е изправен пред творба на Илия Илиев вижда само красота – красота, която няма нужда от разбиране и разум, една космическа енергия, която носи щастие…

И ни се иска да потъваме все по-дълбоко в спиралата на медитативното съзерцание, в разтварящото сетивата спокойствие, в което очите усещат досега и аромата на материала, изграждащ структурата на мозайките.
И точно тогава, когато започваме да чуваме пукота на цветовете и вкуса на излъчената нагнетена енергия, разбираме, че нещо липсва на плоското изображение, залепнало за листа, или потънало в монитора. Защото истинската стойност на мозаечното изкуство, пълното богатство на творбите на проф. Илиев, могат да се осъзнаят само при директно общуване с тях.

Подобно на скулптура, те имат своето трето измерение, и то е толкова по-значимо за цялото, колкото по-многобройни са фрагментите, които го изграждат, защото всеки един от тях има своя обем, своето място, спрямо останалите, своята пластичност…

Така стигаме до една интересна статия на Пенчо Добрев – „Степени на пластичната активност в мозайките на Илия Илиев”, публикувана в сп. „Изкуство и критика“, том 2, брой 1/2021, издание на НХА, на която ще цитираме само резюмето:

„В творчеството на Илия Илиев мозайката заема специално място по обем и значение.
Една от нейните отличителни черти е добре изразената ѝ пластичност. В статията е направен обзор на някои от неговите мозайки от гледна точка на съдържанието на изразни средства на пластиката и релефа в тях. Те са включени в класификационна схема според степените на тяхната пластична активност.
В случая терминът „пластичност“ е използван главно в тесния смисъл, в който не е свързан с фотографията, живописта, дигиталните образи и по принцип с двуизмерната илюзорност, а по-скоро с формите от материал, техните динамични характеристики в триизмерното физическо пространство, както и с възможността да бъдат възприемани по различен начин според промените в ъгъла на наблюдение и осветление.

Тъй като основният разглеждан проблем е свързан с взаимодействията на мозайката с релефа и триизмерната пластика, нарастването на значението и активността на формите в нея е разгледано като нарастване на пластичната ѝ активност.”

Защото, триизмерността на мозаечното пано дава на сетивата още една възможност за съприкосновение с изображението – все едно дали абстрактната разхвърляност на едно видение, или намерената подреденост на една традиционна естетика…

ЗАЩОТО…

Защото
най-смъртоносна
е самотата между двама

Защото
духовната крачка
сменя посоката.

Защото
посрещнат от другата страна
залезът е изгрев.

Защото
от преглътнатите думи
можеш да се почувстваш сит.

Защото –
достойнството държи
гръбнака изправен.

Защото…
Най-бързо остарява
ненаучилият се да обича човек.

Защото…
След времето на кратките почести,
героите са обречени на завист и самота.

Защото
душата трупа богатство в беда –
щастието я прави ленива.

Защото
неподравнение пътеки
държат съзнанието будно.

Защото
любовта трябва да дарява свобода,
а не да поставя в робство.

из „Защото“ – II, III, автор Цонка Великова, художествени мозайки проф. Илия Илиев, изд. Архимед, С., 2017, 2019

редакционна статия