ПТИЦИТЕ СЕ ВРЪЩАТ – стихотворения на Хари Спасов

ВЪЛШЕБНИЯТ ПОКРИВ

Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея – зелено дърво.

Тя е стара, от тухли сурови,
наредени от мъжки ръце,
а на покрива щъркели нови
всяка пролет разперват криле.

Този покрив от моето детство
е вълшебен червен похлупак.
Там под него е мойто наследство
завещано от нощният мрак.

Там звездите играят на „дама“,
а луната до двайсет брои.
Десет бръмбара двама – по двама
маршируват на крак до зори.

Наредени на дългите върви
осем чушки говорят на глас,
а по чамови дървени стълби
се катери узрелият праз.

Там са моите детски мечти,
от прозорчето тайно надничат.
Там духът ми свободен лети,
а таванът на сцена прилича.

ПТИЦИТЕ СЕ ВРЪЩАТ

Ти тръгваш с птиците на юг,
очаквах го, но пак ми стана тъжно.
Ти тръгваш с лятото от тук.
Свободна си! Лети! Не си ми длъжна.

Ти тръгваш с птиците на юг,
къде е твоят юг не знам
Бъди щастлива даже и при друг,
а аз, ще чакам да се върнеш. Сам.

И нека есента да ме обгръща
и нека сняг да ме вали.
Защото знам, че птиците се връщат,
защото знам, със тях ще бъдеш ти.

ВРЕКОХ СЕ НА ПТИЦИТЕ

И се врекох без думи на птиците
да ги кътам от вятър и студ,
да им пазя гнездата в лозниците,
да ги чакам след дългия път.

Да им милвам перцата, главиците,
да ги пазя от дъжд и мъгла,
а когато накацат по жиците
да им махам за сбогом с ръка.

И се врекох безумен на птиците
да ги чакам дори във снега.
Да събирам в шепа сълзиците
дето ронех за тях през нощта.

В ЪГЪЛА

В ъгъла на бедните
ухае на мечти.
Притискат ги стените,
но вяра ги крепи.
Казват, там нямало небе?
Нима? Къде?
Сега са сто,
а утре двеста…
Вестта в прозорците
тече.
В ъгъла ухае на живот,
там няма лесни пасеанси.
Там крачи Дон Кихот,
до него Санчо Панса.
В ъгъла на бедните
е прашно.
Ъглите там са тесни,
събират се от нищото.
В ъгъла ухае на надежди
и всеки беден знае:
„Назад недей поглежда!
Назад недей поглежда!“.

Хари Спасов