ПО ПЪТЯ НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ – импресии на Александър Алекс. Дъбнишки, картини на Юлия Станкова

Прозорец –
приютява сутрин
лика на стар човек.
В сянката на век,
закътани от бръчки,
живеят две очи.
Вечер някой го прибира.
Ослепял,
прозорецът мълчи.

И името му се покрива с тъмнина.
Еклесиаст 6:4

Иди, яж хляба си с радост
и пий виното си с весело сърце.
Еклесиаст 9:7

Изпревари ме вече сънят.
Кацнал върху клоните
на неотменимото,
чака плода му.
И мен – да го вкуся.
И, омагьосан от него,
да чуя мига
на необратимото минало.
И ще падат празни
черупките на „Ако…“ или
„Ако не…“, за да остане
само дъха
на зреещото отвъд.

В което няма думи.

Старите страници,
обратно прелиствани,
могат ли върна
духа на отминало време,
нещо от нашия свят.
Или някъде някой
за нас
нови майки зачева…

…и се върне пръстта в земята, както е била,
и духът се върне при Бога, който го е дал.
Еклесиаст 12:7

Така си крета ден след ден,
върви и пътят, от стъпки уморен.
А аз стоя край нещо, което
смътно напомня ми за мен.
От страховете ми е жива само
боязън от погледа назад.
С минало във плен,
оставам все така богат.
Лудост ли е да поискаш
да си още дълго малък,
но от мъдрост осенен?
Глупост е било, когато
бягал си от слаботта
в мечтата за пораснал,
сякаш посветен.

Защото младостта и юношеството
са суета.
Еклесиаст 11:10

текст: Александър Алекс. Дъбнишки

картини: Юлия Станкова