ПЪТ НАД СВЕТА – поезия на Александра Ивойлова

ХУДОЖНИК

в памет на баща ми

Не зная
кой си –
и по какви спирали
ти тук си слязъл
от безкрая.
Чий пулс в сърцето си пренасяш –
материята
към духа да се завръща –
да вдишва и издишва този свят
от зрими
към незрими пространства…
Не зная кой си –
и тайната на ритъма не зная –
защо е този час рожден,
а този – края?
Но чувам: стъпките ти преброени
отекват в безгранично време
Където минал си –
сезоните цъфтят
Изгуби ли се някога светът –
той в твоите платна
ще се познае.

САЛВАДОР РАЗКАЗВА СЪНИЩА

Дали няма нещо
което не е сънувал
Няма нещо
което Дали не е сънувал

Дали е най-жестокото проникване
до разчленяване
по-остро от халюцинация
по-обсебващо от хипноза

Дали до дъното на платното
Дали до върха на вселената
откъдето както разказва
е видял отвисоко
/Дали е видял отвисоко/

Самото Разпятие

ПАРТИТА ЗА СОЛО ЧЕЛО

in memoriam

Мстислав Ростропович
застана от лявата страна
на
Йохан Себастиян Бах
и засвири
Партита за Соло Чело

И тъмнината затрептя
и се превърна в звук
и нощта проговори
и отгърна своята тайна

И спящите – които сънуваха
и будните – които виждаха и чуваха
и глухите – които само виждаха
и слепите – които само чуваха
и
всеки всеки
който бе в тази музика
от главата до петите
чак до корените си в земята
и до крилете си в небето
всеки в този миг
или във тази вечност
почувства
в себе си
Създателя

АРИАДНА

по картина на Джорджо де Кирико

Отсъстващите закъсняват.
Година вече Ариадна,
омотана в свойта нишка,
спи.
Застинал влакът е,
димът се втренчва
в колонадата на дните,
платната корабни издува
илюзорен вятър.

Спи Ариадна…
Сънува как разсича път
през възела на времената,
как се завръщат кораби и влакове
там, откъдето тръгнали са някога.

Спи Ариадна…
Митът се вкаменява бавно
и от брега се ронят песъчинки.
Надежда
за отсъстващите
няма.

© Александра Ивойлова, „Път над света“, изд. „ИК Огледала“, С., 2020