РАДОСТТА НА ЖИВОТА – стихотворения и сонети на Стоян Михайлов

РАДОСТ ЗА ДВАМА

/сонет/

Сърцето ми с чудата сила бие –
краката тръпнат в утрината росна…
Снагата ли си китна Странджа вие,
със огън нестинарски ли докосна?

Не е причина росната ливада,
ни планината, в пречка да гадая….
С очите черни ме девойка млада
и с плитки на косите си омая!

Та будя се и с тез очи заспивам –
те верую са мое, мой са храма!
Копнежът ми са прям, вместо унилост.

Любов о Боже е това, голяма –
заслужих ли ти пратената милост?
Любов? О, тя е радостта за двама!

ЖЕНА

Откак светът се поменува
и сменя се денят със нощ,
едно велико тайнство плува,
като луна край звезден кош.
Едно творение красиво,
с коси и мигли от гайтан…
В осанката му се прелива
вулкан от лава насъбран.
И тоз вулкан, една искрица –
един без глас изречен зов
възбужда в полетяла птица
в гърдите първата любов!
Това създание велико
човешкия ни род множи…
В очите му и мъдрост блика –
духовна светлина кръжи.
То майчица е и любима –
в дома стопанин и другар…
Понякога дори Проксима
готова да свали ни дар!
Светлее делникът със нея –
богиня слезнала сама…
Щастливци сме край тази фея,
зована простичко жена!

ТОЛКОВА Е МАЛКО

Понякога небето кратко спи,
във слънчева красива облегалка…
И тогава с плам
гали ме ти –
толкова е малко.

Понякога се лятото гневи
несвойнствено горчиво, жалко…
Ти не питай,
а ме притисни –
толкова е малко.

Децата виж обгрижени растат,
с ръчица малкият към рамо вдига…
За миг със тях
ме прегърни –
и това ми стига.

Дори съдба ни разделила веч,
животът на шега намига…
В очи ни прошка
да звучи, без реч –
и на двама стига!

ШЕХЕРЕЗАДА

/сонет/

Животът по пътека лъкатуши,
с добро и зло – сподвижници познати…
Един в труда доброто само туши –
друг търси го с несвойствени похвати.

В дърво цъфтящо там очи копнеят –
ненужна сянка, го одумват други!
Приятели към щастие радеят –
усамотен с парите, сноб се губи…

Черно и бяло – братец и сестрица!
Земята и небето безотказно
препускат с таз житейска колесница…

Добро и зло – като Шехерезада
на дните сивотата все отвеждат-
напред ни вдъхват вяра и надежда!

Стоян Михайлов