РАЗМИСЛИ – есе на Планимир Петров

Човек трудно допуска посетител в своя духовен свят.

Защото знае, че той или ще внесе, или ще отнесе нещо и така ще наруши духовното му равновесие.     

Наранените човешки души от глобални катастрофи – земетресения, пожари, епидемии, войни – нараняват дълбоко и историческото време.       

Младите лекари все повече избягват да лекуват стари, ,, комунистически“ рани. Имат достатъчно пациенти, наранени или заболели, от Новото демократично време.       

Когато клоните на Дървото на живота станат повече от листата – дървото щяло да загине. Така фигуративно някои учени-песимисти обясняват края на света.  Къде тогава е спасението? Да режем клоните ли?!         

Европейското самочувствие и благосъстояние и нашето обрулено, измъчено житие-битие никога няма да бъдат равностойни съюзници…

Планимир Петров