РАЗСТОЯНИЯ – хайбуни на Александра Ивойлова

ПОГЛЕД НАГОРЕ

За какво ли си мисля? Вървя и гледам надолу. Сякаш броя стъпките си. Сякаш търся в пръстта нечии следи… Но когато погледът ми се замъглява – без дори да съзнавам, търся опора в небето. Опора в безплътното, бездънното, необяснимото.
Само че днес небето е друго – надвесено над мене и толкова близко! Това небе днес – трябваше да стигна до мисълта за теб, до самото ти сърце – за да го открия.

Поглед нагоре
В сълзите ми –
блясъкът на юнските листа

РАЗСТОЯНИЯ

Изгрява светлината
на угаснала звезда
Разстояния

Не е ли толкова далече и мъртвият? На светлинни години оттук. Не е ли угаснал и неговият лик?
Но светлината му приижда, светлината му достига твоя свят. Очертава се в тъмното – само за теб. Звезда в небето на затворените ти очи.

СНЯГ

Безмълвни девствени полета. Опияняваща безбрежност. Без начало и без край. Без хоризонти. Сняг. От хиляди години звездите пазят тайната за него. Какво ли значи да оставиш тука свойте знаци? Да очертаеш онзи бряг, от който ще разчиташ паметта на нощите и дните? Прозвънва въздухът, кристалният му дъх замайва. Хайде, тръгвай!

С думи прекосявам
белия лист
Стъпки по снега

Тихият мой стих –
Тайната
на белотата

ПРОЛЕТ

Спуснах се по хълма към градината с плодните дървета. Отдавна вече дъждът е отмил и отнесъл цветовете на рая. Сега търся между листата…
„Рано е за тебе!” – сякаш чувам ироничния си вътрешен глас. Рано е – за сладостта на съвършенството.
Но ах, нетърпеливата младост! Тя вече е минала оттук. Нейните жадни устни не се страхуват от тръпчивия допир.

Осеян пътят
с откъснати череши
Недозрели

© Александра Ивойлова