РЕНСАКУ С ХАН ОМУРТАГ – 41 хайку, подбрани от Димитър Анакиев

(Поетична инициатива на Димитър Анакиев – Камесан с изявени хайку поети от 14 страни)

ВЪВЕДЕНИЕ

Ренсаку (яп. 連作: буквално „лотус, който разцъфва“ или „реколта по полетата, която цъфти, дава плод по едно и също време“) е форма на писане на свързани стихове или още споделена хайку поезия, независимо дали с покойни или с живи автори, която обединява хайку стиховете им, писани около една тематика или събитие, като всяко хайку запазва своята самостойност и може да бъде цитирано отделно от другите.

На езика на поезията Ренсаку 連作 би могло да се преведе така: разказите на различни поети, свързани помежду им с невидимата нишка на универсалното и личното в преживяването на дадена житейска тема. 連 (рен) означава общуване, но освен това с този йероглиф се изписва „лотос“ – цветето на просветлението, което расте в най-мътни и кални води, но цветът му се извисява високо и остава безупречно чист ; 作 (саку) е глагол, който се превежда „култивирам“, но и „написан, осъществен текст“.

РЕНСАКУ С ХАН ОМУРТАГ – 41 стиха

(По случай 1200 години от първото българско хайку)

*
Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.
хан Омуртаг (822 г.)

*
ако погледна тъмнината
с празна усмивка
ще видя ли себе си?
Дария Георгиева

*
Това е моят мозък, там!
Тази празнина
в памучните облаци
Бан’ я Нацуиши, Япония

*
Летен тен.
Зад белите ми зрели гърди
още бие сърце на момиче.
Венелина Петкова

*
Жалко, не станах
ни като него, нито
като себе си
Димитър Стефанов

*
през вековете
сълзи в моите очи
от вятъра ще са
Ценка Цачева

*
Едно дете вътре в мен
се люлее през мъглата
над дълбоката вода
Димитър Анакиев

*
Половината от мен
в съня, половината от мен
в снега
Уда Кийоко, Япония

*
посветен на луната
издигам се
без прилично алиби
Ричард Гилбърт, САЩ/Япония

*
Аз съм вдлъбнат човек
блъснат
отвътре
Джек Галмиц, САЩ

*
Когато синьото небе стане сиво
кой съм аз?
Три сенки на птицата
Дамир Д. Дамир, Черна гора

*
Орфей плаче-
Чудя се:
мъжът ми ще плаче ли?
Саюми Камакура, Япония

*
детство в Плиска
дядо ми се връща от оран
намерил стрела
Владислав Христов

*
О, пътни работници!
Елате тук, моля
и покажете линията на съдбата си
Ману Кант, Индия

*
„Какъв късмет имахме да пътувам!“
Побелели глави кимат
в есенния рибен бар
Стивън Гил (Великобритания/Япония)

*
четири момчета
с моето име…
военно гробище
Андреа Чечон (Италия)

*
Болен по пътя,
мечтите ми бродят през
изсъхналото поле
Мацуо Башьо

*
планински поход приемам тъгата в себе си
Джим Кейшън, САЩ

*
Човек, чиято нощ
беше пропиляна, все още човек
на следващата сутрин
Бранко Манойлович, Сърбия/Япония

*
Двадесет милиарда
светлинни години лъжесвидетелстване:
вашата кръвна група е „Б“
Хошинага Фумио, Япония

*
докато кучето го подушва
детето се смее
и отстъпва назад
Томислав Маретич, Хърватия

*
Зимно езеро
Търся себе си
под дълбокия лед
Едвин Сугарев

*
срещам
ужасното в мен
нощна мъгла
Джун Токухиро, Япония

*
без огледало
подстригах косата си –
кратък ден
Хенгамех Ахмади, Иран

*
Каквото и да ми
поднася животът, аз съм щастлив:
Чупим ледени висулки.
Такахама Кьоши, Япония

*
Ако спра да пия,
на какъв друг порок
ще се отдам?
Тота Канеко, Япония

*
Много съм ниска,
не обичам да казвам възрастта си –
ходя по срещи.
Нпенда Фофана, Сенегал

*
Прекарах живота си
в очакване на любовта й.
Колко кратък беше!
Бранислав Р. Джорджевич, Сърбия/САЩ

*
в желанието си да стане дърво
старият човек
прегръща дърво
Мицухаши Такаджо (1899-1972)

*
Oбикновен нокът .
Сексуално възбуден
в сивия здрач.
Даг Хамаршелд, Швеция

*
новозакупен гроб
може би аз ще го опитам:
смехът на планината
Икоку Санто, Япония

*
Подгрявам ли смъртта,
мислех си, докато гладех
стари дрехи.
Джеймс Керкап, Валикобритания

*
след толкова време, в което не успях
да счупя тази чаена чаша
навършвам четиридесет
Сантока Танеда, Япония

*
Най-доброто от мен
се издига
до зората
Ален Керверн, Франция

*
ослепителен залез
тръпки хлад и в зъбите ми
общо двайсет на брой
Ишибаши Хидено (1909-1947)

*
бомба отляво
цял живот
евакуирам душата си
Иван Георгиев

*
населението
се страхува от вирус – аз се страхувам,
че хората се страхуват
Ким Голдбер, САЩ/Канада

*
„Ти си сив скорец“
подвикват ми хората.
Студено е.
Иса Кобаяши

*
пак виждам
тъмната си кръв –
пълнене на спринцовка
Мерилин Шумейкър Хейзълтън, САЩ

*
зимен облачен ден –
нося червени дрехи
без намерение
Икуьо Йошимура, Япония

*
мартеница –
кръв
върху снега на Украйна
Габриела Цанева

превод: Димитър Анакиев и Венелина Петкова,
текст на въведението: Венелина Петкова
подбор: Димитър Анакиев