ОТНОВО „РЕШИ СЕ И ЩЕ СИ СВОБОДЕН“ – Надежда Александрова за второто издание
В последните дни на 2019 г. осъществихме второто издание на есеистично-публицистичния сборник на Габриела Цанева „Реши се и ще си свободен“.
Новото издание запазва композиционната структура на първото, както и автентичността на текстовете. Доколкото, обаче, по съществото си „Реши се и ще си свободен” е дневник (1989-2001), а стиховете от раздела „Врачбе върху антената” имат характер на стихосбирка, (вече получили свой самостоятелен живот като отделна книга със същото заглавие чрез изд. е-Книги, С., 2010,) то сме преработили поетичните текстове от него като импресионистични фрагменти и сме ги вмъкнали хронологично в тъканата на цялостното произведение.
В книгата сме инкорпорирали и поетично-експресивни текстове на Цанева от същия период, вече публикувани в други нейни самостоятелни произведения, или в периодични издания.
А защо отново „Реши се и ще си свободен”? Този дневник, обхващащ първите 12 години на прехода, съдържащ както разказ от първо лице за знакови събития, като първия свободен митинг (18.11.89) и първите бдения за демокрация (зимата 1989-1990), като протестите, довели по падането на правителството на Луканов, а по-късно и на Виденов, така и авторовото отношение към случващото се, авоторовия стремеж чрез слово да „освободи души и умове“, вече има друг смисъл и характер. Все още не на исторически документ за епохата, но може би на документ, който може да ни послужи като маркер, спрямо който да съизмерим извървения път на промяна оттогава – в личен план, и като общество.
Трийсет години след началото на демократичните промени обществото е уморено и омерзено от онова, което се случи през тях и което вече е история. Има хора, които поставят под съмнение демокрацията – като път за развитие и като политическа практика, като система от институции и начин на мислене. Има хора, които отричат всичко постигнато, като отдалечаване от практиките на тоталитарните системи на миналото и изграждане на нова парадигма. Има такива, според които „всичко” е било предварително планирано и продиктувано „отгоре“, от „онези, които дърпат конците“, от „световната конспирация“. Някои смятат, че последните 30 години са грешка…
Може би всички те донякъде са прави, но… в онези дни, преди 30 години, имаше нещо истинско, имаше общност от хора, които промениха света ни, завинаги….
И ако някой мисли, че тази промяна не се е случила, че нищо не се е променило за добро, греши…
А, че обществото, в което живеем, не е онова, което мечтахме… да, вярно е!
Реши се и ще си свободен, читателю!
Свободата може да се вземе, но не може да се даде.
© Надежда Александрова, редактор на второто издание
