РИБАРСКА МРЕЖА – хайбун от Диляна Георгиева
Година след година, всеки ден в ранен час, събрани от различни краища, те идват след тежък запой и пиянско пеене.
Понякога, но рядко, се срещат след кратък, неспокоен сън. Уморените им гласове преплитат истории за жените, които са ги дочакали, или за чуждите, по които копнеят. Обичат да се хвалят с децата си, които хранят, или онези, които ще създават тепърва с мерак и настойчивост. Наблюдават плавните извивки на морето, чоплят в дълбините на душите си, а погледите и спомените им пътуват към старите, може би вече ръждясали кораби и изпочупени мачти. Спомнят си далечните младежки плавания, различните светове, до които са се докосвали и не са им устояли.
Малките вълнички на брега проникват в стария зид и в историите им, със същото постоянство и безразличие, с което се плискат в завързаните наблизо лодки.
Сутрините рибарското селце се къпе в мека светлина, а под протягащите се лъчи на слънцето къщите изглеждат още по-бели, като току-що варосани. Високите електрически стълбове стоят като стожери на реда, а през отворените прозорци – тези скрити наблюдателници, нахлува хладен бриз. Пусти са, леко запрашени улиците, а комините – почти притиснати от ниско стелещи се облаци.
В края на кея наклоненият, стар фар очаква първите за деня влюбени двойки, държащи се за ръце и прилепващи уст-ни в тиха целувка. От пекарните след малко ще се разнесе аромат на пресно изпечен хляб и бадемови сладкиши. Вкусната рибена чорба, която засища глада на тълпи от туристи, предстой да се сготви от майсторите готвачи към обед.
Но сега е рано и селцето все още е неразбудено…
Сами са рибарите с местните улични котки и прелитащите чайки. Неколцина достолепни мъже, леко приведени. Някои от тях са облегнати на големия бял камък. Разкъсват пространството с пре-мерени, бавни движения, а напуканите им, изкривени пръсти палят цигара след цигара, димът от които полепва по набраздените им лица. Прихващат от всички страни голямата и тежка рибарска мрежа. Като по команда я разпъват по цялата дължина, повдигат и сгъват на няколко пласта. После с тиха жестикулация и нескрито задоволство, съпроводено от подсвирквания и подкана, я занасят към лодките.
Телата им издават нетърпение да се потопят по-скоро в познатите води и да се отдадат на любимото си занимание – ловене на риба. Миризма на пот, сол, тютюн, йод и алкохол е просмукала загорялата им кожа. Тя не е отблъскаваща, а по един странен, специфичен начин е упойваща и приласкаваща. Миризма, подканяща към приключение.
ранна утрин
лодки чертаят
пътя на рибарите
Диляна Георгиева
