РОДИХ СЕ ДА ЖИВЕЯ В БУРИ – поезия от Мара Белчева

Родена на 08.09.1868 в Севлиево

Починала на 16.03.1937 в София

РОДИХ СЕ ДА ЖИВЕЯ В БУРИ

Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

СОНЕТИ IV

Душата ми отново посети
и в есента Великден ми донесе!
И свeтъл звон в тъмата се разнесе, –
крило на херувим над нас лети.

И домът ми с дъхът си освети,
Раздигнаха се тъмните завеси,
и мъртва в мене радостта възкресе:
във нея бяхме само аз и ти.

В една целувка се души ни сляха,
и пролет цъфна, птичките запяха,
събудиха градинските цветя.

И във мълчанието от бяла свила,
загърнала ме твоята закрила,
на тихото й аз крило летя.

НА ПРАГА СТЪПКИ

„Защо в великденска премяна?“ –
ми сякаш някой проговори. –
Обръщам се към прага взряна:
Вратата вихърът отвори.

И хладни ме побиха тръпки…
Откак му стъпките умряха –
по-светли и от думи стъпки –
на прага други не изгряха.

СТЪЛБА

През огън водят наште стъпала;
през огъня на дните мъртви.
И нигде вратня, нигде перила,
вред върхове от жъртви.

Осъдени на смърт, не се боим,
на смърт осъждаме ний други:
и в Божите очи тогава дим
са нашите заслуги.

На времето си слепи ний стрелки
посочваме на ден и нощ прехо̀да
Поточета – се вливаме в реки
на тръните под свода.

СЛЕД БУРЯ В НЕЖЪНАТИ НИВИ

След буря в нежънати ниви
денят си почива,
след град, сред сломената ръж
– за хляба насъщ

помак във молитва се кланя.
Убита прехрана!
Отплаща за някой ли грях?
Знай само Аллах.

И утре Аллах ще помага
и в суша и влага:
в ръце му е всеки живот
и всеки имот.

Отблясва се, грей премирение
и в светло кръжение,
целува добрата земя
там вита челма.

Мара Белчева

Подбор: Надежда Александрова