Докоснах се до творчеството на Румен Сейреков и до човешката му същност чрез неговите хайку, публикувани предимно в затворената фейсбук група „Хайку кръг Шошин”, на която станах член през 2018 г. Приех топлината на задочния ни диалог чрез поезия, който, мислех си, никога няма да свърши.
Общуването във фейсбук естествено премина прага на списание „Картини с думи и багри” и приех като даденост факта, че той стана част от духовната общност, която се изгради около списанието.
Не мислех, че Румен Сейреков ще бъде творецът „на фокус“ в този брой; по-скоро – един от гост редакторите, след публикуването на статията на Стефан Стамболов „Защо Русия пречи на Съединението” (В-к „Свобода“, бр. 7, 19.11.1886 г.) в рубриката „Проза. Без давност”.
Съобщението за кончината на житейския му път изглеждаше невъзможно и нереално…
С нелека ръка тръгнах по следите, които бе оставил във виртуалния свят, който изглежда все по-истински, плътен и цялостен; необходим, неотменен… Всъщност, просто мястото, където ни има…
БИОГРАФИЯ
Роден е на 07.07.1959 г. в град Добрич. Починал на 07.09.2020 г.
Завършил ВМЕИ-Варна като машинен инженер, работил в изчислителен център, а след това като заместник-управител на в. „Добруджанска трибуна“.
В началото на 90-те години започва да публикува карикатури и епиграми във в. „Стършел” и регионалния печат…
Това можем да прочетем за него в сайта на Клуба на дейците на културата „Нов живец“, Атина:
И информация за няколко литературни конкурса, в които е участвал и на които е бил отличен, в сайта на в. „Отвъд кориците“.
И докато събирах тези трохички информация, натъкнах се на споделена връзка с кратък коментар във фейсбук групата, която ни срещна от 28 август 2019 г. в която Румен Сейреков споделя импресията си „Балконът”…
Получих от Румен текста на „Балконът” няколко месеца по-рано и го публикувах в списанието:
Последваха и други текстове, и други публикации… И едно от онези виртуални приятелства, които са по-истински от приятелствата „на живо”…
Всъщност, сега като се замисля… Какъв е смисълът от приятелството „на живо”, когато човекът, който ти е близък си отиде от тленния свят и остави след себе си своето духовно присъствие; онова, което битийното край нас не може да смели?
Фактът, че той бе решил да сподели тази дълбоко психологична творба /„Балконът“/ първо с читателите на „Картини с думи и багри” бе отправната точка, фундаментът, които ми бяха нужни, за да продължа да събирам фрагменти от неговата личност, заключени в стиховете му, за да не се разпилее споменът…
Защото – не е ли в това смисълът – да пазим духовното, виртуално присъствие…
* * *
Загасим ли на кандилото фитила,
ще спрем да се кандилкаме в неравновесност;
и щом събудим духовната си сила,
дърдоренето ще превърнем във словесност. /Румен Сейреков/
© „Картини с думи и багри“, редакционна статия
