САМОУБИЙСТВЕНО ЛЯТО – стихотворение в памет на четата на Христо Ботев от Рени Васева

Зеленее гората,
а горе
върхът е пуст.
Самоубийствено лято
и пътеки пред тях –
на кръст.
Все вървят и вървят
с изранени крака
и с надежда.
Той пак казва –
назад никой
да не поглежда.
Но не срещат
юнаците
помагачи
в горите вълшебни
и принцеси за тях
не плачат,
а последният
във редицата
вече отчаяно пита:
“ Още ли, Христо, така
подир теб
ще се скитаме?“
Зеленее гората,
а горе
върхът немее.
Самоубийствено лято.
Ламята
душите е взела,
зло във земята
посяла,
заключила
ясни простори.
Бродят юнаците
във мъглата
и пишат непризната
история.

Рени Васева