РОМАНТИЧНИЯТ СВЯТ НА ДОРА КОНОВА – рецензия от Росица Копукова

Трябваше ли да минат 48 години, за да стане достояние споделеното от младата, умна и красива Дора Конова относно драматичния триъгълник Лора, Яворов и Дора? Откога датира всъщност тази невъзможност да се изкажеш, защото силните на деня в дадена епоха или конюктурата ти забраняват негласно това с отказ и безразличие? И защо цяло едно поколение като моето да не учеше с още по- голяма страст литературата, като знае истината за хора и събития?

Две денонощия ми трябваха да прочета и препрочета книгата с условно заглавие „Лора, Яворов и аз“ от Дора Конова, на която великолепният литературен изследовател Петър Величков даде думата. А тя цялата е искреност, отражение на духовната извисеност на младата Дора, осем години по-млада от Лора, нейната етичност спрямо това измислено семейство, създадено от досадната обсада на Лора и нейната видима невропатия, за която големият поет се замисля чак след самоубийството й.

Доста правдиви думи са се чули от наши писатели, че Лора не е за Яворов по манталитет и начин на живот, особено нахъсен е бил Пенчо Славейков и че Лора, нестабилната и амбициозната, обичащата да блести винаги и навсякъде, харесва повече писателя Яворов, отколкото човека, както изповядва накрая пред следователя Андрей Протич.

Невропатията, съчетана с меланхолични пристъпи, а ще добавя и зодиакалният й знак – Скорпион, често я е тласкал към пропастта на смъртта, но кой ти тогава да знае това, в онези години.
Много честно е признанието на самия Яворов, че той винаги е бил равнодушен към Лора, споделено приживе.

Зимната нощ, когато окаляна от кишата и премръзнала, Лора идва в дома му, сломява твърдостта у Яворов да не започва връзка с нея, а след това – чувството за чест го кара да се ожени, защото доста се е опозорила с него във време, когато нравите са били доста моралистични.

Колко различен е бил обаче Яворов към Мина, макар да не е бил готов за брак, както е признал пред сестра си Екатерина и колко пълноценно щастлив се е чувствал в компанията на умната и красива Дора.

След Мина и Дора Габе, Дора е била неговият любовен апотеоз, за съжаление злощастен, както и при предишните две жени.

И колко етична, коректна и ненатрапваща се е била Дора при честите покани от страна на Лора, при грозните проверки, които й прави, опити да я опозори с лъжа, разказани така естествено и просто от Дора Конова. Макар и измъчвана от любовта на Яворов към Дора, Лора все пак е била доволна, че младата жена не е пречела с нищо на семейните им отношения, а Дора не е знаела нищо за натегнатия семеен живот между двамата, макар на няколко пъти да е имала лошо предчувствие за края на брака им.

Дора не е обичала Михаил Кремен, а и според деликатния разказ за неговото поведение, става ясно, че и той не е мъж за обичане. Живели са 7 месеца и се развеждат след самоубийството на Лора изцяло по нейно желание.

Сега научаваме подробно, че Дора произхожда от интелигентно семейство, баща й е съдебен пристав и че тя и близките й приемат Яворов у дома си, след първия му несполучлив опит за самоубийство. Кремен не е бил благосклонно настроен.

Събитията променят своя ъгъл и посока. Изплуват други гледни точки. Като например как Михаил Кремен отмъщава на своята бивша съпруга Дора във втори том на романа си, озаглавен „Романът на Яворов“ , защото тя отказва да му даде много фотографии, правени от нея на Лора и Яворов, както и писма, и други материали.

Без да пречи с нищо, Дора явно силно, но мълчаливо е обикнала поета и човека. Хубавица и образована, тя и след смъртта му и развода си с Кремен отказва на доста добри предложения за женитба.

За илюзията на Яворов, че може да убеди Лора да се разведат и да се ожени за Дора. За подредбата и точността на ръкописите и написването им на машина, спомагат много нейна племенница и съпругът й.

При все, че Дора е учила в Троян доста известни личности по време на социализма, била е уважавана и се застъпват за нея, особено Христо Радевски, подготвените за печат ръкописи и снимков материал не виждат бял свят в книга.

Ние сме ощетени като поколение откъм една важна част от живота не само на Лора и Яворов, но и чрез фактология за други писатели.

Петър Величков обаче ни даде тази възможност, макар и вече да не сме ученици. И прекрасно оформената книга на издателство „Библиотека България“, което той е избрал, вече запълни тази празнота. За което можем да му бъдем много благодарни.

Той спаси ръкописите и на романите на Яна Язова за поколенията, а тези му действия доближават до литературен подвиг !

© Росица Копукова