СЕЗОНИ И ПРИКАЗКИ – стихотворения от Веселин Веселинов

СЕЗОНИ НА ДЕТСТВОТО

Отде дойде тоз дъх на скарида?
Боже мой, как се чувствам добре!
До Флорида дори да отида,
в мене пак ще звучи като в мида
мойто варненско детско море…

Валери Петров

Момче съм на седем години,
със първа находка – дъга,
пробила дъжда с пелерина
от пролетни, цветни петна.
Наежени мартенски звуци:
коне хрупат млада трева,
а техните луди пискюли
жонглират със сноп светлина.
Завръщат се щъркели бели,
рисувам ги в пясъка с пръст.
На клончето – Пижо и Пенда,
люлеят се в танца чевръст…
Момче съм на осем години –
за първи път срещам брега,
бълбука в очите ми сини
от слънчеви зайчета смях.
Неволно запретвам ръкави,
да гребна солена вода,
ръцете ми ядно и жадно
браздят напориста вълна.
Небе – сладоледена топка –
високо, простряно над мен,
със облаци все омагьосва,
понася ме летният ден…
Момче съм на девет години,
ухая на пръв гроздобер,
на морави сладки смокини –
топящи се бучки шекер.
А есен със златен нагръдник
възкачва града крадешком,
дървесни корони загръща
с кафяво-оранжев балтон.
Проблясват в косите ми медни
див огън, звезди и луни,
покривам ги с шапка от вестник
и хуквам към местния цирк…
Момче съм на десет години:
прозорец с пера иглен скреж –
подарък от чакана зима,
а хлябът на баба – горещ.
Към преспи грамадни поглеждам –
искри като кучешки впряг,
по неми безлюдни полета,
нарочно се губя сред тях.
Кристалчета ледни (снежинки),
разказват ми басни безброй,
в мъхнатия шал се заплитат
и в него намират покой…

ПРИКАЗКИ ОТ БАЛКАНА

Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие…

Добри Чинтулов

Разнобагрен български Балкан, хайдушко сборище,
спуска се над тебе нощна плащаница.
Люлка екнала си за убитите, ранените,
вечните им сенки в мрака ти надничат.
Губя се опипом надълбоко в красотите ти –
вироглавец, запленен от чародейства,
блясъците звездни с хипнотичните си приказки,
ме превръщат във един мечтател трескав:
плачеш за войводата Апостол, за Вълчан, Чакър,
знамена от син атлаз развяваш даже,
ятаган строшен на две, привижда ми се най-подир –
вместо сетно сбогом до надгробен камък.
Партизаните и те са дирили спасение
в лековитите ти бели водопади,
в гозбата с месо от костенурки – угощение,
в гледката на формите ти импозантни.
Ти прошепваш после за горянските движения,
за обречените и пленени чети,
за предателствата зли, за кървави брожения
и за хляб и лук на гладния в ръцете.
Обиталище на толкова блажени духове,
стряха и сърце на аленото слънце,
кой ли би застанал пред Балкана с равнодушие,
песните ти в мен не могат да заглъхнат!

Веселин Веселинов