СЕЗОНИ - Роси Савова : gabriell-e-lit

СЕЗОНИ – тристишия и хайку на Роси Савова

*
Боров дъх. И път.
Мами трева зелена.
Осъзнаване.

*
Омайни пристани.
Пролетен лъх. Нощ.
Нежно припяване.

*
Агънца блеят.
Трепкат листи на вейки –
зеленооки.

*
Есенен дъжд
напоява земята –
кръговратности.

*
Борови клонки.
Сняг по пътеките. Смях.
Сита Коледа.

*
Тихи утрини.
Зъбят се вещици, стон –
зимни предтечи.

*
През комина – дим.
На червено мушкато –
смела пчела жужи.

*
Стар дом заснежен.
На синия – паница.
Няма връщане.

*
Тежи мълчание.
Бели вихрушки носят
забравени думи.

*
Галиш ме нежно.
Погледнѝ очите – греят.
Лято в косите ми.

*
Сенчести вечери.
Чудеса под лозниците.
Сок от праскова!

*
Има истини
в женските топли сълзи.
Времето плаче.

*
Хаус от мисли –
неистово пари ми.
Всеотдайности.

*
Дълги години –
калдъръмни подкови.
Стръмно щастие.

*
Време нетленно.
Път, хляб и обреди.
Бисерни капки.