ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА СЕРГЕЙ ИВОЙЛОВ
Кутията с боите
е затворена завинаги.
Четките – изсъхнали.
Вазата е празна.
А портретът незавършен грее…
Любомир Савинов, художник, ученик на Сергей Ивойлов
1.
Той си отиде на библейска възраст. Беше се отдръпнал от всичко – от съюзните борби, от стремежа към известност и признание. Не се окичи и с ореола на отшелник.
Живееше с идеите си, с възторга от творението в неговата многоликост. С четките и платната си. Без въпроси има ли защо – както птицата не пита за смисъла на своята мисия. И светът край него се озаряваше от присъствието му. Такова е неговото изкуство – светло, жизнеутвърждаващо.
В него е удивлението пред неповторимостта на мига, в него е и дълбоката мъдрост на човека, проникнал в същностите. На художника, който винаги се е домогвал до сърцевината на своите образи, за да им вдъхне живот – с погледа си на поет и философ. Всъщност не е ли това истинската мъдрост – да съхраниш сетивата си неизкушени, отворени към чудесата на света. Въпреки опита на годините, въпреки състредоточения поглед и прозрението на преходността и болката на живота… Не, не въпреки. Истината е, че творецът носи нова съчетание. Нищо парадоксално в него. Просто такава е същността на таланта. Простотата – беше я постигнал. Далече от всяка помпозност, усложненост, показна само самоцелност /„всяка самоцел закрепостява възможностите“/. Далеч от моди и „изми“ – затова и от всичко, което отминава с течението. Изкуство завинаги. Това, което наричаме класика, независимо от вида на изразните средства. А той беше овладял избраните от него до виртуозност. Езика, чрез който може да достигне до неуловимото, до непознаваемото. Всъщност, то не беше негова цел. Той просто общуваше със своите обекти чрез изкуството. В платната на Сергей Ивойлов няма готови отговори. Но зрителят може да достигне до своите. И със сигурност да не остане безразличен.
Александра Ивойлова, музикант, поет, художник и дъщеря на Сергей Ивойлов
2.
Картините на Сергей Ивойлов се отличават с бликащо жизнелюбие, психо-логизъм и философска дълбочина; съчетават виртуозната техника на класическия реализъм с будния поглед на съвременния човек. Ретроспективната му изложба /1983 г., галерия „Раковски“ №125/ представя 100 платна – портрети, пейзажи, натюрморти, композиции…
Картините му говорят за неизменна любов към живота – независимо дали се изразява състрадание, преклонение, експресивен изблик или приглушена интимност… Единният композиционен център, който разкрива смисловия акцент, създава обобщеност на посланията. Образите живеят в дълбочина, дишат в пространството наситени са с вибрация /майстор на светлосянката, на градацията на топли и студени цветове, основни за моделиковката/.
Творчеството на художника следва единна линия – в него не се разграничават ясно очертани периоди.
И все пак е разнолико и многопланово, защото изразните средства не са самоцел, а са водени от смисъла. Енергията на мига прелива в трайно прозрение.
Дора Каменова, сп. „Съвременник“
3.
Необикновена чувствителност и прецизна точност на линията и мазката му даваше възможност да пресъздаде и да изрази дълбоките пластове на човешкия характер. Сергей Ивойлов притежаваше виртуозна техника, владееше до съвършенство изкуството на светлосянката, както и играта между топли и студени тонове, пречупени обаче през неговата душевност, през призмата на неговото артистично светоусещане.
Живописта на Сергей Ивойлов е ярък пример за това, че пътят за твореца към стойностното изкуство е укрепен от подпорите на неговата воля за честен труд, творческа мъдрост и неизтощимо жизнелюбие – дълъг и стръмен път, който започва от една открехната врата в сърцето. Ивойлов е убеден, че всяко цвете има свое излъчване и индивидуална красота, израз на стремежа на природата към живот.
Надежден мост към душите на хората бяха неговата сърдечна доброта и вроденото му благородство. До края на живота му не пресъхна неговият стремеж да дава колкото може повече от себе си на младите хора. Учеше своите ученици на основните изразни средства на рисуването, на колорита в живописта, на принципите на композицията, на изграждането на пропорциите, на формо-образуването и моделировката на образите, на художественото обобщаване на детайлите.
Оформя професионалисти, без да им натрапва своя път и своето изкуство.
Йонко Бонов, СБХ, бюлетин брой 02/2012
4.
Единствено в платното на Сергей Ивойлов подсъдимият е изтеглен леко вдясно (фронтално гледано), в центъра е разположен гърбом османски големец, седнал удобно на скъп стол, стил ампир, облегнал се с лява ръка върху масата. Не обаче този „съдник“ е интересен в картината, а настанилите се в дъното на миндера ходжи и кадии, всичките белобради. Те представляват трите типа поведение към течащото в София съдебно дирене и съответно към прикования на подсъдимата скамейка Апостол. Прочее, не трябва да говорим за подсъдима скамейка, на никое платно, изобразяващо обвиняемия Левски, няма такава: той е всякога прав, обвинителите си гледа прямо в очите, не свежда поглед ни за миг. Което е встрани от историческата правда, тъй като раната в главата не му е позволявала на Апостола да стои, отговарял е на дознателите седнал.
Винаги прав и винаги с вериги: оковите са общо място, никой художник не ги пренебрегва. Вериги неслучайни не само от историческа, но и от митологическа гледна точка: железните вериги на Васил Левски са тръненият венец на Иисус Христос.
Митко Новков, сайт marginalia.bg
5.
Този невисок човек с прошарена брадица удивлява с финеса на своите черти, с точните удари на четката, които нанася върху платното…
Майстор на портрета, той несъмнено е въплъщение на най-големите художници на хилядолетието
Фредерик Рус, френски критик
материалите са подготвени със съдействието на Александра Ивойлова
