„СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР” НА АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА И ЗЛАТКА ТИМЕНОВА през погледа на Габриела Цанева
„Художникът искаше да нарисува вятъра
и виждаше винаги, че рисува друго”
С този цитат на Атанас Далчев започва необичайната, бих казала дори – уникална по своя строеж и замисъл поетична книга на Александра Ивойлова и Златка Тименова „Следи от вятър”, представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” на 27 май т. г.
Чела съм други двуезични книги /в този брой на „Картини с думи и багри” представяме една – „Дунавски съзвездия”/. Чела съм и книги-диалози, в които двама, а и повече автори „си подхвърлят” темите от стихотворение на стихотворение – било като образ, било като дума, или идея. В „Следи от вятър” има „нещо такова”, но не само.
Формално, книгата е триезична, тъй като всяко тристишие хайку има български вариант, превод на френски и превод на английски език. Всъщност, обаче, френският образ на стиховете е авторски превод; френският текст е толкова оригинал, колкото и българският. Още тук можем да потърсим неуловимия полъх на думите, които имат своето разноезично битие в книгата, още тук можем да усетим нюанса на различния изказ, на различния звуков образ, който извайва съдържанието на миговете, които следва да съпреживеем в нашата комуникация с диалога на поетесите.
Английският текст е различен. Различна е неговата роля, неговата илюстративност и дух. Точен превод на думите, донякъде лишен от очарованието на уловения миг, споделен от авторите; опосредстван и дистанциран, идващ да покаже следата, онова, което е останало „след”… И преводачът на английски, Щиляна Халачева-Русева, добре се е справила с тази роля. Сидония Пожарлиева и Терез Балс са консултанти на френския превод. Редактор на книгата е португалският поет и хайджин Казимиро де Брито, а художник на корицата е една от поетесите – Александра Ивойлова.
Дали в тази картина видях следите на вятъра и пожелах да ги следвам между страниците на книгата, както последвах сянката на цигулка върху цигулка от картината на Пламен Монев в стихосбирката на Атанас Петров, която, кой знае защо, също започва с перифраза на този цитат на Далчев, вплетена в първото стихотворение /”И защо ли си мисля/ за художника, рисуващ вятъра”/ – не знам…
Не знам дали в картината на Александра Ивойлова трябва да търся следите на вятъра, или те са само в поезията, не знам дори дали този словесен образ, използван като заглавие на поетичния диалог Ивойлова – Тименова трябва да даде усещане за неуловимост, или да напомни за силата и неумолимостта, с която вятърът вае лицето на планетата… Вероятно и двете, защото когато мислиш за вятъра, винаги разбираш, че мислиш за друго.
Като илюстрация на казаното ще цитирам няколко хайку – такива, каквито са в книгата, триезични, за да не спестя удоволствието да бъдат прочетени и усетени на трите езика:
***
утро –
две облачета в небето
се състезават с пеперудите
tot le matin
deux petits nuages rivalisent
avec les papillons
a morning
two clouds in the sky
race with butterflies
/Александра Ивойлова/
в тялото на реката
се забиват стрели
летен дъжд
des fleches blessent
le corps du fleuve
pluie d’ete
the body of the river
pierced by arrows
summer rain
/Златка Тименова/
***
бяла пеперуда
кръжи над тревите
песен от мълчание
un papillon blanc
voltige au-dessus des herbes
le chant du silence
a white butterfly
soars above the grass
a song of silence
/Александра Ивойлова/
охлювът рисува
сребърен лабиринт
за да се скрие
l’escargot dessine
un labyrinth d’argente
pour s’y cacher
the snails is drawing
a silver maze
to hide himself
/Златка Тименова/
Горещо препоръчвам триезичния сборник с хайку поезия „Следи от вятър” на Александра Ивойлова и Златка Тименова, излязъл със знака на издателство „Карина М”, София, през 2019 г.
© Габриела Цанева
Последни коментари