СЛЕД… – поезия на Стоян Михайлов
СЛЕД УТРИН ДАРОВИТА
Аз помня пурпура на утринта лъчиста
над крехкото ми рамо,
как гонеха лъчи в косата ми
сребриста,
утехата си само.
Как пред Твореца се помолих,
милостиви,
като прашинка лека –
да поделиме миговете
си щастливи
по стръмната пътека.
Погълна ме поредният житейски
вихър –
„машинката затрака…”
Незримо, призракът от сянката
ми лиха,
присъствено проплака.
Аз облаците бързи пак поредно гоня –
със ветрове се боря
и мускетар съм жив, препуснал вихрогоня,
та добрина да сторя!
В пустинни пясъци краката боси паря –
там сред мираж се къпя…
На кладата поред сърцето ми изгарят,
но клетва не пристъпям!
Аз крача в дебрите
на планини безкрайни –
без страх вървя и дишам…
Потайност и мъгла,
неразгадани тайни,
за първи път да пиша.
Та радостта безкрай
по мен да се стовари,
като под свод звездица!
Напълних с тебе
Боже днес хамбари
от ДАРСТВЕНА пшеница!
ФИЛАНТРОПИЯ
Тъй както
след дъжда кълни тревата,
надолу
винаги водата тича –
щастлив човек
ще си под синевата
предтечата е казал:
ЩОМ ОБИЧАШ!!!
Съседа поздравявай със зората,
приятеля забързал се към къщи!
Със птиците припявай във гората –
детенце не допускай да се мръщи!
Колега ли на пулт сумти тревожно,
едва се сбира в собствената кожа –
стори и лесното и невъзможно,
заръката ти не забравяй Божа!
Старицата във скръб осиротяла
стопли със спомените отлетели…
И с поглед в щъркелите чернобели
разсеяй мъката я сполетяла!
Дари и резенче от хляба черен
на тоз, що гузно кофите преглежда…
Макар и за момент приятел верен
те скъта той – в сърцето си надежда!
Тъй с обичта
съдбите споделени
вечерен здрач
ще срещаш лъчезарен…
Душите наши –
днес разединени
в роса окъпани,
ще са пред изгрев ален!
БОЖЕСТВЕН ЗВЪН
/ сонет /
Звън утринен камбаната дари –
за мир, любов поклонниците вдига.
И с ехо от насрещни канари,
като добър приятел той пристига.
Молитвата си шепнем в този час –
тя тружениците в деня повежда…
Един добър съветник „крачи” с нас
и ни опива с вяра и надежда!
Денят топи се ведър и суров,
животът е борба и не прощава –
дори за миг Рогат ни изкушава!
Съблазните срещни с ответен зов –
духът в гърди доброто възвишава!
А тоз вълшебен звън, ни полет дава!
Стоян Михайлов
