СЛЪНЧЕВИ КАМБАНИ – апеви на Павлина Петкова

*
Ту
меко
времето,
ту кишаво.
Идва пролетта.

*
На
клона
мартеница.
Поверие,
вяра за здраве.

*
Цвят
до цвят
пролетта
шари света.
Слънчеви мисли.

*
От
игри
детството
изваяно.
Мечти-хвърчила.

*
Май.
Дюни.
Деца след
костенурка –
дири по брега.

*
Пляс.
Море.
Гларуси
и по плажа
голи гърбове.

*
Пак
тук си –
с луната.
Нощният бриз
е с лък на стрелец.

*
И
губи
тишината.
Зноен рефрен
пише лятото
*
Но
като
музика
се лее звън.
Стадото пасе.

*
Не
бърза
слънцето.
Циганско лято.
Вред златни гриви.

*
Кос
на клон
кълве плод.
Златна есен.
Кехлибарена.

*
Есен.
Устни
момински
с вкус на шира –
като гроздове.

*
Студ
и лед
ще сковат
земя, небе.
В браздите – семе.

*
Пес.
Зима.
Колиба.
Сняг засипва
нечии стъпки.

*
Дух.
Светъл
в свята нощ.
Ярко греят
коледни звезди.

*
Тъй
ухае
на люляк
в косите ти.
Пролетно ми е.

*
Щом
с ръка
докосна
лицето ти –
славей запява.

*
Пътувам към теб.
Огнен дъжд съм.
Пространства
за мен.
Ти.

*
Мрак.
Хващам
корени.
Катеря се.
Мрежа от лъчи.

*
Ах,
звучи
някъде
Равел или
е бурен вятър.

*
И
ще си
тръгнем
все същите –
скитащи щурци.

*
Ще
свети
пътят ти,
от времето
разслана дъга.

*
Я.
Ято.
Сенките
се гонят към
здрач и тишина.

*
Как
ще се
събудя,
сърцето ми
препуска в галоп.

*
Ще
плаче
земята
неистово
скитаща в здрача.

*
От болка и гняв
се превива
безумно
време.
Ах.
*
И
дано
намери
себе си сред
небесната вис.

*
Да
бъда
клоун аз –
омръзна ми.
Животът е цирк.
Как
страдаш
тайно ти,
усмихвайки
се на съдбата.

Павлина Петкова

из „Слънчеви камбани. Апева“, автор Павлина Петкова, изд. „Астарта“, 2021