СМЯНА НА СЕЗОНИТЕ: ПРОЛЕТ – стихотворения на Пенка Самоковлиева
ВЕЛИКДЕН
Всяка нежна тревичка е щастие
Всяка нежна тревичка е чудо
Малка крехка вселена израснала
От копнежа на порив пробуден
Аромат на живот и на спомени
Светъл шепот и слънчеви блици
Белоснежни листенца отронени
От крилата на влюбени птици
Ведро облаче кротко отпуснато
Във ръцете на тихия вятър
Безметежно и свято предчувствие
За безкрайност за вечност и лято
А тревичките нежни и дъхави
Се оглеждат в небето далечно
Ах, не стъпквайте нежните стръкове
Нека бъдат щастливи и вечни
ЗЕЛЕНИТЕ ТРЕВИЧКИ НА ЗЕМЯТА
И ще преминат вековете като сенки
На облаци подгонени от вятъра
И други ери в странни светлосенки
Ще се редуват долу на Земята
Ще тръпнат планините в нови ритми
Огънати във форми непознати
Морета ще заливат равнините
Оставили оголени дъната
Звездите ще чертаят нови знаци
Обсипали небесните чертози
Ще се търкалят нови зодиаци
По вечните вселенски коловози
А в кръговрат от залез и възходи
Понесени от вечните химери
Ще отминават земните народи
Като рояк мушици ефимерни
И няма там във свежата дъбрава
Да се надпяват влюбените птици
И всичко ще покрие със забрава
На времето коравата десница
И може би като причудлив камък
Ще се запази някой къс обломен
И ветровете ще разнасят само
С печален вой за нас неясен спомен
Но винаги в епохите далечни
Сред светове гротескни и чудати
Ще се полюшват трепетни и вечни
Тревичките зелени и познати
ЛЮЛИН
Вечерта разлива морна дрямка
Върху спотаените гори
Трепнаха над малката полянка
Първите запалени звезди
Вятърът дошъл от върховете
Стихва в многолистния шубрак
И топят се старите дървета
Като призраци във падащия мрак
Искам да остана в тъмнината
Скрита сред заспалите цветя
Може би ще чуя планината
Как споделя тайни със нощта
*
Високо
В планината
където спира
Да отдъхне
понякога Бог
Немея
пред вечния
ред на Всемира
И тръпна
от светъл възторг
ИЗГРЕВ
Тополите във злато са облечени
И като в забавен кадър
Вървят във религиозното си шествие
На запад към божествената клада
А Богът Слънце млад и силен
Разлива радостна надежда
Че този ден ще бъде вечен
Че залезът му е далечен
И всичко светло се подрежда
*
Търся
едно малко прозорче
Зад което ще видя теб
вечен и млад
Едно малко прозорче
зад което е моето детство
Изтъкано
от ябълков цвят
Едно малко прозорче
зад което са всички
мои обичани и близки
Търся
едно малко прозорче
Зад което ще намеря
Себе си
Истинска
*
И ето ме
отново на Земята
Разперила
крила на пеперуда
Летя във безметежна
радост и почуда
Сред ласкавия
шепот на цветята
Не зная откъде дойдох
кога
И без да питам
докога
Аз жадно пия
капчици дъга
Отпусната във вечното
сега
*
Този свят
Този свят
който познавам
Със небе
и звезди
Със Слънце
и хора които обичам
Този свят
E ли
И аз ли
съм в него
Или той
е във мен
Пенка Самоковлиева
Подбор: Зорница Харизанова
