КРАЙ СОЛЕНИЯ БРЯГ – стихотворения от Стоян Михайлов
ЛЯТО
Безжалостно небето пали –
пожар не е, едва ли …
Във пот косачи ранни плуват,
с умора другаруват.
А над полето чучулиги
в любовен танц се вдигат…
Див риган с дъх простора къпе,
сред подредени снопи.
Насред гнездата радост блика,
там рожби чуруликат…
Към теб, тъй плодовито лято
е обичта разлята!
МОРСКА ЛАСКА
Усетих я от първата ни среща,
от трепета на морната вълна.
Кръвта ми се преливаше гореща –
вълната се вълнуваше сама…
Поглъщах отвисоко безконечно
поднесените тръпки към брега –
приемах ги с любов, чистосърдечно
със щастието във гърди сега…
Дочувах плисък, а бях тъй далече
отнесен на бленуван земен кът…
Във луда страст, до костите обречен
там сякаш бе в краката ми Светът!
Подухна хлад, прииждаха вълните –
изсипваха си даром милостта.
Не вярвате? Послушайте самите –
вий цялом сте подвластни на страстта!
ОБСЕБЕН ОТ МОРЕ
Градче с морето лете ме зове,
аз изгледа му помня лъчезарен.
Велека там извива брегове
и огън нестинарски е запален.
Привлича като остров приветлив
туристи с яхти и коли далечни…
Там църкви с поздрав срещат те звънлив –
зараждат се приятелства сърдечни!
Морето тъй е сбрало топлина,
че плажовете с нежност го целуват…
Прегръщай радост ти и светлина –
щастливец южно лято да милува!
Влюби се в златорогата луна
край Странджа с върхите си чудновати.
Изпий гористата зеленина,
където спомен те поредно прати!
Ще чуваш дивен плисък отдалеч
и ритъм на китари ще те води…
За туй „море в сърцето” иде реч –
от него, ти обсебен само бродиш!
ЩАСТЛИВЕЦ НА МОРЕ ЛЪЧИСТО
Окъпано от слънце Царево
здрависва сънено морето.
Поредно с ведрото си зарево
на гостите дари сърцето!
Отправят яхтите далечен взор,
понесли в пазвите Велека!
Цветистостранджанският кръгозор
с морето дар е за човека!
Какво море, милуващо брега –
с русалките кое се люби…
То знае пасторалната следа
към най-блестящи изумруди!
Таз щедрост зрима всички ни дари
и на криле на чайки носи –
кураж дошъл със първите зари,
с летежа горд на албатроси!
Дочуеш ли вълната морска ти –
кръвта препуска напористо.
Чуй плисъка упойващ как шепти –
„щастливец на море лъчисто!”
ИЗКАЗАНА ОБИЧ
Бургас, мой свиден пристан край морето,
на бели гларуси и синева…
Отново тук пристигнал съм и ето,
на бурните вълни ловя гнева!
Дали със древността си ме посрещаш,
или на прилива ти чувам глас –
вземи ми обичта, дакрай гореща,
на теб да я отдам желая аз!
Във жилище от петдесет квадрата
приют ми даваш нужен и покой…
Тук от балкон съзирам красотата,
обляля небосвода чуден твой…
В градината ти дъхава и цветна
песен раковинна все дочувам…
Отново срещам и мечта приветна –
щедрата и благодат целувам!
Че хората ти, устремни и бързи
осмислят всеотдайно твоя ден –
ликът Бургаски, подмладен и дързък,
да бъде светофарът им зелен!
Как тръпнещо Бургос във теб мечтая –
ще чуе ли брегът ти туй, не знам!
Затуй пък аз, повярвай ми до края,
към теб любов и вярност ще отдам!
ЗА ПАТРА С МОРСКАТА ПОЗЛАТА
Молив с ръката хванах днес –
пред мен денят събуден диша.
За Патра на Пелопонес
опитах нещо да напиша…
Напират будните очи
та взират пристан там далечен…
С история пред мен трептиш
/и толкоз близък си ми вече/!
За мен море си, свиден дом
ти делнична съдба си моя –
на племенница си подслон,
/кипежа там дели с покоя/.
Дали Коринт ще мина аз,
дали Микена ще ме сгрее –
ти мой мечтан си тюркоаз,
чрез теб, с морето ти копнея!
И нищо, че с лъчи без жал
те слънцето неспирно гали –
доволно вред си обещал
зеленина, прохладни зали
и вечер, с музика залян
далечни гости приютяваш.
Ти Патра, слънчев като блян
завидно щастие раздаваш!
Дано ме Бог възнагради
пак те обходя под звездите…
На пристана ме чакай ти –
ще тръпна в радост до петите!
Стоян Михайлов
