СОФИЙСКА ИДИЛИЯ – поезия от Иван Селановски
УСМИВКА НА ДЕТЕ
Усмивка чародейна на дете…
Усмивка – слънчеви лъчи,
в коя невинност плаха се чете
и нежна музика звучи…
Усмивка на дете –
душевна чистота.
Невинност се чете –
чаровна красота.
Усмивка – лунна светлина
и пламнали лъчи от ней
сияят върху шеметка вълна,
що в свойта люлка ги люлей.
Усмивка на дете –
божествен благослов.
И в нея се чете
и радост, и любов!
ПРИСТИГНА ПРОЛЕТТА
От зимен сън земята се събуди,
отново се усмихна пролетта
и южен вятър леден мраз прокуди –
животът неусетно разцъфтя.
Класят се житни класове в полето,
за работа камбаната зове
и слънцето издига се в небето –
огряло необятни светове!
А селото с тържествена премяна,
разкрива нежност, чудни красоти.
И селската душа с любов огряна
сияй от лъчезарни висини!
СОФИЙСКА ИДИЛИЯ
На „Александър Невски” златните кубета,
сияят под софийското небе…
А долу, пеят сиви, каменни павета
и стъпките на хорското море!
И звън камбанен, тихо утрото възнася,
от сън събужда столичния град.
Моторен трясък лудо въздуха оглася
и дим отровен, и отровен смрад!
А Витоша, като разцъфнал цвят ухае
в градината на пролетния ден.
И ще ли тази дивна хубост да омае
живота скапан, мръсен озлобен?!
СПОКОЕН
И моят сетен ден във вечността ще свърши.
И леден вихър – сетно уморен;
безщадно клона на живота ми ще скърши
до дънера, безшумно повален!
Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.
И вихри, нивга, няма да сломят!
Че във нея има жар, любов и скръб човечна,
че в нея има вяра – дух крилат!
Разголва смело мрака с тайните зловещи,
където кървав, безпощаден свят;
бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи
на Нацията най-прекрасния й цвят.
Поезия такава, вяврай, не умира…
В душата нежна е камбанен звън!
Звъни, звъни… О, моя неспокойна лира,
събуждай ти, заспалите, от сън!
СПОКОЕН в дните волни тленно ще изстина,
оставил свидна рожба – огнен стих!
И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,
че младостта – на нея посветих!
Последни коментари