БИОГРАФИЯ

Дори кратката му биография не е кратка, но ще го представим с нея – роден, учил, написал, получил..

Стефан Цанев, един от най-обичаните и най-оспорваните автори и личности в съвременната българска литература и култура; един от най-четените, най-издавани и най-превеждани български поети; драматург, чиито пиеси се играят в цяла Европа, писател, който накара съвременните поколения да научат нови факти от българската история, да видят по нов начин българските съдбини… Един интелектуалец, чиито думи очакваме като пътеводител в ежедневието и в кризисни моменти.

През бурните години на своя жизнен път той остава с трезв поглед и будна гражданска съвест, които го поставят не встрани, а над политическите боричкания на деня, оставят го с чисти ръце и свободен от обвързаности и подозрения в пристрастия. Един морален капитал, който трудно се печели и лесно се губи.

*

Роден е на 7 август 1936 г. в Червена вода, на 10 км. от Русе. В Русе завършва класическия отдел на гимназия „Баба Тонка“ през 1954 г., със златен медал. Това му дава възможност  без други формалности, веднага да стане студент. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. Учи два семестъра право, но през 1960 г. заминава за Москва, където завършва драматургия в Московския киноинститут през 1965 г.

Бил е кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-973), в Театър „София“ (1973- 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996) и отново в Театър „София“ (1996 -2008).

Автор е на стихове, драми, публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.

Неговите творби са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му, най-известни сред които „Последната нощ на Сократ“ и „Другата смърт на Жанна д`Арк“, са играни в повече от 200 театри в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.

*

Издал е поетичните книги: „Часове“ (стихове), 1960, „Композиции“ (стихове), 1963, „Хроники“ (стихове), 1965, „Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (стихове), 1967, „Аз питам!“ (стихотворения и поеми), 1976, „Анини приказки“ (стихове за деца), 1976, „Реквием“ (стихове), 1980, „Небесни премеждия“ (избрани стихове), 1986, „Сезонът на илюзиите“ (любовни стихотворения), 1988, „Спасете нашите души!“ (стихове), 1992, „Стъпки по облаците. Парапети“ (стихове), 1997, „Сълзата на Бога“ (избрани стихове), 2003, „Птици“ (стихове), 2005, „Спасете нашите души!“  стихове, есета, драми  поредица Българска класика, 2009, „Душата ми плаче за сняг“, 2017.

*

Автор е на есеистичните сборници: „Убийците са между нас“  есета, 1996, „Внимавайте с вятърните мелници“  есета, 1999, „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“  есета, 2003, „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978  2002)“, 2003, както и на „Ars poetica. За поетическото изкуство“,  синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005 и „Да убиеш вярата“  есета, 2007.

*

А ето и заглавията на неговите пиеси –

„Истинският Ивайло“, 1962, „Табу“ – театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов), 1965, „Бунтът на статуите“, 1967, „Весела България“, 1968, „Процесът против богомилите“, 1969, „Девет заседания за спасяването на България“ (в съавторство с Георги Марков), 1969, „Разпята събота (Събота 23)“, 1971, „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974, „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975, „Единайсетият час“, 1977, „Рицарят на печалния образ“, 1978, „Любовни булеварди“, 1982, „Животът – това са две жени“, 1983, „В неделя Господ си почива“, 1984, „Най-чудното чудо“, 1985, „Последната нощ на Сократ“, 1986, „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987, „Страшният съд“, 1988, „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990, „Параноя“, 1991, „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993, „Тайното евангелие на Иоан“, 1995, „Пир по време на демокрация“, 1996, „Адът – това съм аз“, 1997, „Конят на Александър Велики“, 2003, „Всички луди ме обичат“, 2004, „Певецът на северните морета“, 2005, „Деца на света“, 2011, „Духът на поета“, 2011, „Заговорът на Калигула“, 2014, „Плач на ангел“, 2015, „Цигуларката на Бога“, 2016, „Убийството на Богородица“, 2020

*

Без съмнение, най-четеното му произведение е четиритомникът „Български хроники“, които излизат, както следва – том I (2137 г. пр. Хр – 1453 г. сл. Хр.), 2006,  „Български хроники“ – том II (1453 г. – 1878 г.), 2007, „Български хроники“ – том III (1878 г. – 1943 г.), 2008, „Български хроники“ – том IV (1943 г. – 2007 г.), 2009 г.

Издадени са и негови събрани Съчинения в 12 тома в периода 2013 – 2014 г.

*

Носител е на Наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988), Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992), Националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004), Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011), Наградата „Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия (2012), Наградата „Икар“ – за изключителен принос към българския театър (2019), Наградата „Аскеер“ – за цялостен принос към театъра (2021), Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006).

Почетен гражданин на Балчик от 24 май 2011 г.

Това може да се прочете за него в Уикипедия, а онова, което го няма там е духът, скрит зад всяко от тези заглавия…