СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА – поетът преводач представя:

СТИХОТВОРЕНИЯ – избрани творби на Казимиру де Бриту

De SOLIDÃO IMPERFEITA, 1957
ОТ кн. „НЕСЪВЪРШЕНА САМОТА“, 1957

COMPANHEIROS – ДРУГАРИ

Мълчаливо следвам своя път.
Тук, където съм, където пътешествам и се преустройвам,
земята преобръщам с мойте слепи корени,
на вятъра ги връщам. Просветлени.

И пея. Какво ли знаете
за тези развълнувани води? Аз уча
на слънцето езика, вълнението на морето,
дори на ручея сълзите. Постоянни.

DE LABYRINTHUS, 1981
ОТ кн. „ЛАБИРИНТИ“, 1981

DISSOLUÇÃO DO CORPO –
РАЗПАДАНЕ НА ТЯЛОТО

Какво ли имаш още ти за продан (статуя
с нищожна стойност) освен
праха? Какво ли общо имаш със смъртта
на своите братя? Живя
по сутерени без дърва за огрев, пи
виното на гнева, снега
на заточението – но пей! Човек живее
не само с хляб, не само с
музика. Теб също те подхранва твърдата
способност на мълчанието – почитаната
сянка на кръвта. Така отцеждат се
и страх & гняв – изваяни компаси
сред плажове пустинни
на тялото. Така нагаждат се
преломните моменти
на партизанската война; избухването
на съня; колективното безумие на този огън
в океаните на ползата отнета, мълчалив
в горчивините материални – тежка мъка,
шипове кристални в тяло неразпаднато.
Оръжията без лиризъм.
Твоите! Голи остриета
край смъртта, ах, но аз не зная вече
дали животът съществува или тя – пронизващите
срички в ежедневния кипеж! Ти пееш –
пея, за да прочистя времето оскъдно
на най-женствената статуя, неуморна
шпатула. Разобличаваш паметта
на времената – развиваш правилата
откъдето радостта избликва, плодовете лъчезарни,
хумор свеж,
но пресилен от материалните неща. Водите
застояли
на народи, нации, езици. Твоите оръжия
на вятъра – безплодна
Ариадна…

DE ANIMAL VOLÁTIL, 2002
ОТ кн. „ЛЕТЯЩО ЖИВОТНО“, 2002

HUMILDADE DA TERRA –
СМИРЕНИЕ НА ЗЕМЯТА

Усмивката е временният път
между плътта и земята. Смирено същество,
нещо малоценно. Случайно ли украсите
на тялото загубват стойност,
когато споровете в общността
се прекратяват? Сигурността
отдалечена,
изоставих личната килия, за да
стана само лодка,
като част от престоя ми в безкрая – една прашинка
от прахта. Сякаш търсенето се извършва
там, където светлината е най-високо. Така да можех
да пресуша аз океана, да изчерпя думите,
извличайки балсама на неговата слава
капчица по капка; да се върна
към обичайните задачи, към почвата
на старата земя,
където се създават хлябът, ракитените
кошници и писаното слово.

LЕVANTAM-SE NO PÓ –
ВДИГАТ СЕ В ПРАХТА

Ако през всичките дни пътят започва
под нашите стъпки или в локвата, открита
за вятъра, който минава –

Ако не съществува нищо, което да бъде едновременно
памет за дъжд и лунатичен привкус
за някой, който поема рожденния си дъх –

Ако във всяка частица от прах се надигат
вълните на море, в което тя не престава
да плава –

Ако във всеки камък леко трепти
деликатно познание, което вече се готви
за друг таен скок –

смъртта не съществува, тя е чисто отрицание,
което се разпада и ние чрез него.

REGRESSO À LUZ –
ВРЪЩАНЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА

Не зная дали светлината в детството
е дом или нещо друго. Играчка
или място, където се приютяват
първите наченки на заточението. Зная,
че моята дъщеря
се разполага във нея, в тази детска
светлина. Те са пазителки
една на друга. И аз се завръщам към светлината,
която бе моя,
красива
и си замина. Аз се завръщам
към бялата светлина на морето,
към мекия зрак на нощните кладенци,
към краткия огън, който разнежваше
отворите на тялото. Риби подскачат,
хвърлят се във въздуха
със своите жадни уста
за светлина – моята също.
Отпада слухът ми,
който ме чува да пея. И вече не зная,
играейки с дъщеря ми,
дали светлината е спомен
или дом.

DO 1-ro LIVRO DAS QUEDAS,
ARS MORIENDI, 2005
ОТ 1-ва КНИГА НА ПАДАНИЯТА, 2005

Esmagado pelas aves…

Смазан от птиците, паднали
в тъмната нощ,
вървя оттука в търсене на реалното,
сякаш че думите бяха лампи на
битието и музиката показваше
пътя към истината. Но словата са голи,
подобно на скици,
изложени на лошото време.

DO 3-ro LIVRO DAS QUEDAS –
ОТ 3-та КНИГА НА ПАДАНИЯТА

O amor, tal como ….

Любовта като сенките и светлината
е същество с хиляди форми, което пренася
своята нежност и радост, идващи от дълбоки земи,
които в любимото тяло придобиват
лице, дъх и музикални извивки.
Любовта създава собствената същност,
съставена от летящи парчета
на ваза антична от глина, която само тя
владее. Не винаги се вижда
прозрачността на хвърчащите риби.

Из книгата „Музика на света“, ИК „Фараго”, 2011, подбор, въведения и превод Сидония Пожарлиева

Казимиру де Бриту

Превод и подбор: Сидония Пожарлиева