ЗАЩО ДНЕС
Днес отново с болка пристъпвам към рубриката „На фокус“, за да представя личността и творчеството на близък приятел, повод за което стана неговата кончина.
В дните след руската агресия над Украйна, която потресе целия цивилизован свят, смисълът на съществуването започна да избледнява и да изчезва.
Усещането за нормалност и сигурност рухна, и, каквото и да се случи в следващите дни и месеци, светът никога няма да бъде същият. Светът, който никога не взима поуки от историята. Светът, в който силата, арогантността и политическото безумие помитат човешки съдби, изпепеляват градове, и да, градят нации на основата на оцеляването и стремежът към свобода и идентичност.
В тези дни за мен словото и багрите изгубиха значението си и се превърнаха в нещо излишно на фона на човешката трагедия, и на неспособността на света да отговори на агресията адекватно и твърдо.
Да, силният може да вземе онова, което поиска. Ще бъде заклеймен, ще бъде наказан в ъгъла, ще се озове в изолация, която ще го доведе до по-голяма бедност… но не сега, а някога, в бъдещето.
Днес агресорът хвърля ракетите си над жилищни сгради и болници, убива деца – дори неродените, убива онези, които не предават домовете си… онези, които не ги посрещат с венци и цветя.
Тогава научих за кончината на Стоян Колдов и разбрах, че думите още имат значение, ще те винаги ще имат значение, защото имат способността да преминават бариерата между живота и смъртта. Да я преминават днес.
И продължих на публикувам… Не моите думи – тях още не можех да напиша, но думите, които имат смисъл за мен, и не само за мен….
СТОЯН КОЛДОВ
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Стоян Колдов – поет, сатирик, писател. Роден е на 26 август 1931 г. в село Лесново, община Елин Пелин.
Завършил е гимназия в град Елин Пелин. За написване и разпространяване на позиви против комунистическата диктатура и окупацията на страната от Съветската армия, едва осемнадесет годишен, с група младежи, е осъден на три години лишаване от свобода. Присъдата изтърпява в Пазарджишкия и Шуменския затвори, както и в лагера Богданов дол. След това две години е трудовак в Трудови войски. По-късно работи в МТС – град Елин Пелин и в Металургичния комбинат в Кремиковци като автомобилен техник. Още от ученическите си години пише стихове, а по-късно разкази, епиграми и басни.
През 2001 г. на конкурс, обявен от вестник „Земеделско знаме”, получава първа награда за най-добър разказ. В същия вестник печата голяма част от своите творби, както и във в. „Литературно земеделско знаме“.
Участва в литературите сборници „Детелина”/том 1, 2, 3, 4/ – издание на Съюза на писателите земеделци в България, сборник „Светлини“, издаван от Литературния клуб в община Елин Пелин и в четирите тома на „Алманах Литературно земеделско знаме“ на издателство gabriell-e-lit.
През 1998 г. издава първата си книга – стихосбирката „Тревожни мигове”. Следват сборникът с разкази „Преди изгрева”, 2009 г. поетичната книга с хумор и сатира „Смях и сълзи”, 2015 г. и сборникът „Окървавени разкази”, 2016 г.
Член е на Съюза на писателите земеделци.
Стоян Колдов ни напусна на 5 март 2022 г.
Габриела Цанева
