СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА – разказ на Христо Иванов
Като дете през летните ваканции се грижех за всички малки животни, които отглеждахме – пилета, патета, пуйчета, агнета. Сега искам да ви разкажа, какво ми се случи една година с пилетата.
От излюпените пилета имаше едно, което се различаваше от другите. То беше черничко, а другите бяха червени, каквито бяха и кокошките ни. Когато станаха на около месец, червените започнаха да нападат и да кълват жестоко черничкото. Притесних се и споделих с дядо ми, че червените са безжалостни и могат да убият „чернушко“. А той неочаквано се засмя и ми каза:
– Те, червените, са такива. От тях милост не очаквай. По-слаб ли си от тях, ще те смачкат. Ама ти сега си малък и това не го разбираш. За да спасиш това пиленце направи така, че да заякне и да може само да се бори с потисниците си.
– И как да му помогна да заякне?
– Ами смени му храната. Сутрин го пускай извън пилищарника в градината, за да може то да си намира червейчета, буболечки и да не го кълват червените.
Така и направих.
„Чернушко“ в началото се страхуваше и не се отдалечаваше от пилищарника и от мъчителите си. Но постепенно свикна и започна да се отдалечава и спокойно да обикаля в градината. Хареса му новата храна и естествено – свободата. А и му се отразяваше много добре. Заякна и видимо изпревари в развитието си останалите затворени пилета, които се хранеха с веганска храна по сегашните критерии – безглутенова царевична ярма, просо, натрошен ориз, листа от цвекло и зеле.
След известно време, обаче, месната храна не му беше достатъчна и Чернушко започна да си я разнообразява. Една вечер дядо ми ми каза на другия ден, да не го пускам в градината, защото намерил накълвани домати.
Притеснен го оставих при червените пилета и както очаквах, те започнаха отново да го нападат, но бяха неприятно изненадани, защото той не им се плашеше, а яростно ги кълвеше като истински боец. Беше му нужен само половин час, за да навре червените петлета в „миша дупка“. От този ден Чернушко стана господар на двора с подрастващите пилета. И естествено през есента го оставихме за основен петел, а червените петлета бяха безмилостно изклани.
Може би се сещате, какво се случи на следващата пролет, когато кокошките излюпиха пиленцата. Ами да, правилно предположихте – всички се оказаха „чернушковци“ с изключение на един „червенушко“. Да, историята се повтори, и тъй като аз вече знаех как да му помогна, до есента той стана новият господар на двора с подрастващите пилета. И естествено, през есента го оставихме за основен петел, а черните петлета бяха безмилостно изклани.
Така се завъртя през годините възхода и падението на „чернушковци“ и „червенушковци“, а този мой опит ми показа, че не винаги количественото превъзходство води до реалната власт.
Такава странна, обратна демокрация се установи в нашият кокоши двор. Малцинството налагаше своята воля на мнозинството.
Искрено се моля и вярвам, че украинците ще са съвременните „чернушковци“ и ще наврат в „миша дупка“, легендарните и непобедими „червенушковци“.
20. 03. 2022 г.
Христо Иванов
