СЪЛЗИ ПО КЛЕПАЧИТЕ – стихове на Павлина Петкова

Жадна съм.
Жадна е плътта ми.
Луната за твоите мечти
по тялото и в душата
път чертае.
Думите са излишни.
Жадна съм.

Чадър.
Дъждовно време.
Капки.
Изпиваш ме.

Слънцето раздипля лъчи.
В очите ти капки
от моите мисли.

Продънено, небето
се излива върху нас неуморно,
като из ведро.
Сякаш някой е отворил
кутията на Пандора.
Как молитвени думи да изречем?
Господи, върни ни
вярата в доброто!

Тръгваш си! Прихлопна пътната врата.
С мен останаха нощните сенки.
И моите стихове…
Отвън луната присмехулница наднича,
но с утрото и тя ще си отиде,
а аз ще събирам разпилените чувства,
в усмивка да ги съградя.

По пътищата на времето
стигнах раздела
между минало и бъдеще.
В пресечната точка
дете или мъдрец съм?

РАЗМИСЪЛ

Какво съм аз?
Навярно прашинка
от небесната шир.
Лудо се лутам и търся себе си.
Каква е съдбата ми:
на грешница
или на страдалчица?
Не ми съчувствайте
и не ми обещавайте нищо!
Животът ми е борба,
борбата ми – живот.

Из „Сълзи по клепачите“, автор Павлина Петкова, изд. „Астарта“, Пловдив, 2019 г.

Павлина Петкова