СЪРДЕЧНИЯТ СЕЗОН – стихотворения на Милена Френкева

ВДЪХНОВЕНИЕ

Отварям си очите с изгрев звучен,
вълните му ме носят в таен ритъм,
очаквам сладък миг, ще ми се случи,
кога, защо, не знам, а и не питам.

Небето нежно като роза синя,
ухае на любов, на мед и мляко,
а слънцето – узряла мандарина
и къпя се във сока – гъст и сладък.

Минутите порастват до вселена,
вселената в сърцето ми се връща –
искрящо, ослепително зелена…
щастлива – в нежността си най-могъща.

СНЕГЪТ

Снегът е обещание за вярност,
лъжата си расте в света бездарно.
Снегът е бяла истина, красива,
във всичките снежинки я откривам.

Любов и истина отгоре снежни
се леят в кротка, тиха безметежност.
Снегът е чувство влюбено и меко
и търси, за да възвиси човека.

ТОПЛО-ФЕВРУАРСКО

Топло-февруарско-приказливо
влиза в малкия ми ден, щастлив,
слънчеви минути се разливат
сладостно без таен, скрит мотив.

Толкова е хубав февруари –
зимен, но и пролетен почти,
тръгнал е към март, врата отваря
да се сбъднат пролетни мечти.

СЪРДЕЧНИЯТ СЕЗОН

Денят е зимна слънчева игра
и кой сезон сме, как да разбера,
размеси време лято и мечти,
и зимна пролет лятна е почти.

Ще дойде утре, вдругиден снега,
ще плисне бялото, но не сега.
Сега е лято с морски ширини,
отвътре само, ала ми сладни.

Най-важен е сърдечният сезон –
щастлив, обичащ, без тъга и стон.
Май много искам и това си знам,
щом търсиш лято, значи сме натам.

ЩАСТЛИВ ДЕН

Събуждам се. Денят просветва в синьо,
червено, жълто, после в резеда.
Подобно сън щастлив край мене мина,
понесъл свойта крехка свобода.

Живея го, усещам и празнувам
във всеки час, минута, всеки миг,
назад завърна ли се, се вълнувам
и търся и намирам общ език.

Милена Френкева