СЪРЦАТА, КОИТО ИЗГАРЯТ – Иван Северняшки

СЪРЦА, КОИТО МОГАТ САМО ДА ИЗГАРЯТ – есе на Иван Северняшки, посветено на Яворов

ПЕЙО ЯВОРОВ

Роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан, Османска империя
Починал на 29 октомври 1914 г. в София, Царство България

Годините идват и си отиват, но те нямат значение, когато става дума за някои личности. Такава личност е Пею Яворов.

Пѐйо То̀тев Крачо̀лов, или Пѐйо Я̀воров, както всички го познават, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и без съмнение, един от най-големите български поети на XX век.

Дали той идва при нас, или ние се връщаме при него, морни, задъхани, преситени от моторния шум на времето… Във всеки той е оставил по нещо от своята чиста горест, от своята нежност и във всеки е възкресил по една любов към земята, към едно диво възраждане на природата, към въздишките потайни на цветята, към труженика селяк и неговите болки и радости, с непосилната орис да тегли…

Яворов идва с хайдушките си копнения и топлия си лиризъм и ни води по незнайните пътеки на борбата. А залезът на слънцето спомня за нещо свидно и родно, за една песен „през сълзи“, скрила силата на „народ-мъченик“, народ-изгнаник. Местен последователно като пощенски служител в Скобелево и Сливен, Стралджа и Анхиало, Яворов е свидетел на несретния живот на арменските бежанци, копнеещи по своята родина…

Той идва с крилатата си поезия да ни отнесе „отвъд най-смелата мечта“, за да усетим свръхземен студ, свръхземна жажда и сред вихър и мъгли с размахани криле ни връща нови на земята, непобедени от злия демон, преминали „високо над праха“.

Той носи своите „болни теменуги“ през целия си живот, сред тръни сънува пръсти нежни на добра ръка… Неговите „сенки“ и сега крещят за малко светлина в очите на любимата… Неговият живот е видение под „небе-куршумена безкрайност“, „море в най-чистата стихия“, „сияние вълшебно“…

И досега не зная Яворов ли идва при нас, или ние отиваме при него, през годините, през миналото, в нашето бъдеще, в твоя „спасителен ден“, или безплътният му дух ни люлее от люлката…

Иван Северняшки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *