С ДУМИ И ЧУВСТВА – стихотворения на Петър Пацев

ПОДАРЪК

Едва поникналият кълн,
защо готова си да скършиш?…
Нима за теб е само сън
и искаш ти да го довършиш!

Не виждаш ли, че със любов
е семето във мен посято,
дори стихът да е суров,
отдавна сраснал е с душата!

Почакай малко, твоят ден ,
ще дойде със красиво цвете,
подарък то ще е от мен –
и от мъжа, и от поета!

НАДЕЖДА

Светлина ще озари ли
душата ми отново?!
Или в мрак ще замълчи,
пленил я във окови!

Не зная в утрешния ден
дали ще се усмихвам?!
Или с тъмното във мен,
ще трябва аз да свиквам!

Все още вярвам в чудеса,
дано не ме забравят,
с много обич, добрина,
пътя ми да озаряват!

В свят на болка и беди,
искам лудо да живея,
сбъднал своите мечти,
с радост за любов да пея!

С ДУМИ И ЧУВСТВА

Аз напразно не съм те обичал
и случайно не съм те избрал,
ти си мое в живота момиче
и за теб във стих съм копнял!

Твоето утро е моята радост,
а твоят ден е хубав късмет,
бяла птица, литнала младост
и съм влюбен с душа на поет!

Аз напразно не съм те обичал
и случайно не съм те желал,
ти си всичко, което съм имал
и за всичко в живота мечтал!

УМОРИХ СЕ

Уморих се да се боря за теб, със теб,
с твоето безумно мълчание…
Творецът създал те – жив комплимент,
за моето мъжко желание!

Уморих се да се боря за теб, със теб –
годините тъй бързо се трупат…
Остана самотен последният жест,
а с него мечтите ми рухват!

Уморих се да се боря за теб, със теб!
Какво ли в тишината ме чака?…
От камък да бях, а аз съм човек,
догонил бих в теб светлината!

НЕДЕЛЯТА…

Не ми се разговаря,
нито с времето,
нито с приятел!
Тегне в мен сянката
на непокорен ваятел.

Не ми се мисли,
много е тихо,
мрак е навън!
Чукат в мене капчуци
като пропуснат сън.

Изтрих чувствата,
сиво утро,
бели полета…
Тихи стъпки кънтят –
една изтървана монета.

Това е неделята,
ден без надежда,
ден и без спомен,
само врабецът се лута
измръзнал, самотен…

ПОИСКАХ…

Поисках само теб и нищо друго,
във този осиротял и блед живот,
поисках само твоята усмивка
и твоя смях, вълшебен и дълбок.
Поисках да ти служа и обичам,
когато съм самотен да те имам,
поисках да си цветето красиво,
което със любов поливам.
Поисках дните ни да са щастливи
и често молих се на своя Бог,
да бъдем песен, птица лекокрила,
във този смахнат и безкрил живот!

Петър Пацев