С ДУМИ И ЧУВСТВА – стихотворения на Петър Пацев
ПОДАРЪК
Едва поникналият кълн,
защо готова си да скършиш?…
Нима за теб е само сън
и искаш ти да го довършиш!
Не виждаш ли, че със любов
е семето във мен посято,
дори стихът да е суров,
отдавна сраснал е с душата!
Почакай малко, твоят ден ,
ще дойде със красиво цвете,
подарък то ще е от мен –
и от мъжа, и от поета!
НАДЕЖДА
Светлина ще озари ли
душата ми отново?!
Или в мрак ще замълчи,
пленил я във окови!
Не зная в утрешния ден
дали ще се усмихвам?!
Или с тъмното във мен,
ще трябва аз да свиквам!
Все още вярвам в чудеса,
дано не ме забравят,
с много обич, добрина,
пътя ми да озаряват!
В свят на болка и беди,
искам лудо да живея,
сбъднал своите мечти,
с радост за любов да пея!
С ДУМИ И ЧУВСТВА
Аз напразно не съм те обичал
и случайно не съм те избрал,
ти си мое в живота момиче
и за теб във стих съм копнял!
Твоето утро е моята радост,
а твоят ден е хубав късмет,
бяла птица, литнала младост
и съм влюбен с душа на поет!
Аз напразно не съм те обичал
и случайно не съм те желал,
ти си всичко, което съм имал
и за всичко в живота мечтал!
УМОРИХ СЕ
Уморих се да се боря за теб, със теб,
с твоето безумно мълчание…
Творецът създал те – жив комплимент,
за моето мъжко желание!
Уморих се да се боря за теб, със теб –
годините тъй бързо се трупат…
Остана самотен последният жест,
а с него мечтите ми рухват!
Уморих се да се боря за теб, със теб!
Какво ли в тишината ме чака?…
От камък да бях, а аз съм човек,
догонил бих в теб светлината!
НЕДЕЛЯТА…
Не ми се разговаря,
нито с времето,
нито с приятел!
Тегне в мен сянката
на непокорен ваятел.
Не ми се мисли,
много е тихо,
мрак е навън!
Чукат в мене капчуци
като пропуснат сън.
Изтрих чувствата,
сиво утро,
бели полета…
Тихи стъпки кънтят –
една изтървана монета.
Това е неделята,
ден без надежда,
ден и без спомен,
само врабецът се лута
измръзнал, самотен…
ПОИСКАХ…
Поисках само теб и нищо друго,
във този осиротял и блед живот,
поисках само твоята усмивка
и твоя смях, вълшебен и дълбок.
Поисках да ти служа и обичам,
когато съм самотен да те имам,
поисках да си цветето красиво,
което със любов поливам.
Поисках дните ни да са щастливи
и често молих се на своя Бог,
да бъдем песен, птица лекокрила,
във този смахнат и безкрил живот!
Петър Пацев
Може ли да ми изпратите списанието на адрес: Велико Търново, п.н. -– 5000, ул. „Оборище“№10, вх.Е, Петър Дивинишев Пацев
Брой 2/2023 на списанието ще излезе от печат около 10 юли. Ще изпратим един екземпляр на посочения адрес. Успехи и вдъхновение!