С ЛЮБОВ КЪМ КРАСОТАТА – рецензия на Йордан Митев за стихосбирката на Христина Въчева „Гласът на сърцето“
Излезе петата по ред поетична книга на поетесата Христина Въчева, която не ни изненадва, а ни кара да видим по друг начин единството на света и духа, последиците от стремглавото препускане по вече познатия път на човешките чувства и взаимоотношения. Авторката има щастливата звезда, която я води в необятния простор на духовните търсения, чрез които се навлиза в същността на доброта и свята човешка мисъл за добро и зло, за нежно и красиво. Книгата е ситуирана в три основни раздела. Личи стремежът на Аза да се слее с реалната действителност. От там са красивите картини, лица и изводи.
В тази книга талантливата поетеса отново излиза с достойнство на литературното поле. И то благодарение на три основни признака, които са водещи в успешното ѝ творчество. Осезаемо нежността, самочувствието и самооценката, преминават през миналото, настоящето, устремени към бъдещето. Така се получава и новия метод на написване – чрез личното авторско самоосъзнаване. И това е засвидетелстван факт. За нея е важно не само с какъв поетичен мисловен устрем влиза в полето, а и какво иска да преживее там. Така избира най-достойното време, за да почувства читателя аромата на нежността и уханието на вятъра.
Какъв извод правя след като се запознах с книгата? Прави впечатление не само тематиката и художественото творчество, но и сливането на поетесата с посланията, които влага в стиховете си. Книгата е разделена на три раздела и обединени, те повишават цялостното въздействие, имат своята литературна стойност. Три теми, обединени в едно, показват тематична свобода и въздействие.
Още в първото стихотворение „Моята душа“ на раздел първи „Нежна сила“, поетесата изповяда нещо, което на пръв прочит е доста обикновено. Но и при елементарен опит да се отхвърли, ще се установи, че книгата остава без мото. И това никак не е маловажно, защото ето как звучи:
Как иска ми се/ да живеем /в хармония и свет-лина,/ да преоткривам /чуждата болка – /станала и моя рана./ Да чувам мъдрия глас/ на дъждовете светлооки…/ Да чувствам, Боже, / твоята любов!
Това мечта ли е? Или молба? Не, това е просто вик към цялото човечество и това осъзнато откровение обединява хората. В „Пролетна магия” следва и продължението с нежното признание:
Прегръща ме зеленото край пътя /с целувките на макови полета./ И слънцето е лъч запален,/ рисува златно-розови следи в небето.
И ако слънцето е причината да се види тя като част от света, идва и спокойствието, и кротката тишина в „Светът разлиства сетивата ми“:
И съм усмихната, и слънчева. /Ухае в мене лято,/ полъхва нежен морски бриз,/ жита узрели са косите ми, /на Тракия /и слънчев лъч заплита /светлина в душата ми…
Звучи хубаво и нежно, звучи истинско.
Написаното във втори раздел „Нежна памет“ обяснява чрез духовното търсене на влияещите си духовни фактори форми на познание, като последните откриват материалното чрез духовното и об-ратно. Поетесата открива тази връзка на разнообразните фактори и отново с познати, но много топ-ли думи ни прави съпричастни към силата на паметта. В стихотворението „Благослов“ звучат следните стихове:
Събудена е майката земя,/ поръсена от весел дъжд. / Запяват пак щурците свойта песен, /и ето заслушват се добрите хора…
Това е резултата от събудената памет. А в стихотворението „Любов“ паметта се е завърнала с изненада и красиви звуци:
Любов, нима си тук ?/ Дошла с цветя и звук/ от най-красива песен,/ в която няма есен…
Споменахме за отношението памет и човешки емоции, което с емоционална сила те връща в истинското ежедневие. В „Отвори ми врата.” авторката буквално признава:
Обичам да се губя /във очите ти, /в усмивката ти – нежна и добра,/ да преоткривам светлината /на сърцето ти,/ обичам да съм просто жива.
В третия раздел „Нежна радост“ откриваме духовния свят на книгата, защото тук са примерите на Божествена сила, на единството. Процесите не са ограничени, но не и задържани, защото любовта е любов и тя е светлината, която наднича. „и от небето светлина се свлича“ – „Юлски звън“.
Човечността налага своето и това подчертава и поетесата в стихотворението „В шепа човечност”:
В шепа човечност/ събирам света. Малко ли е?… /Много?…/ С вятъра споря, / търся добрите приятели / в детството…
Особени сили в „Старата черница“ ни привикват да бъдем достойни за битието си:
Хорà и песни, и човешки мъки,/ събиране, прегръдки и разлъки…/ Как бяхме боси, слаби, огладнели, / и под нея колко сме стоели!
Желаем актуален живот, път през творческото време, за да напише авторката и такава книга, със заглавна страница „Старата черница“.
Време е за спомени, любов и пожелания. От нас с радост и с усмивка, гледай напред, Христина! Бъди благословена! Амин!
Йордан Митев
