С ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА – стихотворения на Стоян Михайлов

ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА

Чакахме те с декемврийски нощи –
с януарски хрупкави пъртини …
Февруарски вихри духат още
та на чисто, ПРОЛЕТ ти да минеш !
Да събудиш росните поляни –
птиците с любовните си песни …
На децата, с утрото засмяни
във очите, Слънцето да блестне !
Нека блеят пак кошари звучно –
чуки да осъмват с хлопатари …
Пазвите ни – дъхави и тучни
ПРОЛЕТ, с Божи дар да натовариш !
Да се люшкат дебрите зелени
и потоци песенно да тичат ..
Пак череши – бели и червени
дървесата щедро да закичат !..
Наша тръпна ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА –
как очите пълниш с радост луда !
С тез очи, светът те цял оглежда –
влюбен до уши красавец буден !

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ

Лазурно е небето пак –
реката долу пее песен…
Поляната се къпе в злак,
а ти – в пробуждане унесен!
Глави надигат храст и друм –
селца, колибки и градчета…
Като в разтворен нов албум
цветя разцъфват и дървета!
Просторът в птици засиял,
с любов под слънцето се смее…
А вечер, сводът унемял
в симфония безкрай светлее!
Сега е време за любов –
ростор на истината свята…
Не чуваш ли – с камбанан зов,
животът сгрява ни сърцата!
Свали калпака от глава
и кръст стори пред красотата!
Обвий с прекрасните слова,
събуждането на Земята!

СПЪТНИЦА

Звездица ли за мен бе отредена,
или съдбовна спътница добра,
та стана моя жизнена вселена,
в която същността ми се побра?

От Слънцето ли топлина поиска,
цветя ли те дариха с красота,
че покрай мен с ухание се плискаш
и дните ми качиш на висота?

Светице моя – спътнице любима ,
съратнице в напрегнатия ден …
Щастлив съм да ти кажа, че те имам –
закрилник на духа ми окрилен!

За щедростта ти мила, аз не мога,
подарък да скова съизмерим!
Отправям си молбата до Възбога –
да те опиша в стих незабравим!

Стоян Михайлов