ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
Винаги съм мислила за Тарас Шевченко като за поет, писател и бунтар – в изкуството и живота.
Признавам, не съм мислила за художника Шевченко, макар по образование той да е именно такъв – ученик на Карл Брюлов в Петербургската художествена академия.
С удоволствие открих именно тази негова страна – живописта.
Едновременно изящна и смела, провокативна, натуралистична, но и романтично възвисяваща и вглъбена – като хвърлена ръкавица срещу установените порядки на едно общество, изначално лишило го от свобода в най-основното й значение… И като вик за разкрепостяване.
Разкрепостяване духовно и политическо; разкрепостяване на изкуството и на една основна прослойка на обществото, от която произхожда самият той – крепостното селячество на имперска Русия.
Едно изобилие от ярки, но и от приглушени багри, от запомнящи се образи, един пулсиращ живот и природа, която може да бъде и яростна – като несправедливост и гнет и медитативна – като откровение и изповед, проникновение и красота.
Трудно е да се прецени големината /формата/ на медията, върху която рисува. В този смисъл е почни невъзможно да усетим истинското въздействие на произведенията му извън реалната им експозиция в зала. И все пак, ето ги – прекрасната Гадателка, великолепната Катерина, всяка в своето натурално обкръжение:
Те изглеждат едновременно монументални с изобилието от изящни детайли и почти като миниатюри от средновековен манускрипт.
Творбите на Шевченко ни пленяват и с разнообразието на сюжети и въображение. Те са портрети, образи, рисувани от натура, пейзажи, но и сцени от фолклора, от античната история и митология, както и от съвременността на художника – негови наблюдения и лични преживявания.
Като се абстрахираме от размера и вида на използваната медия за основа (платно, картон, хартия), от техниката и материалите за рисуване, от предмета и сюжета на изобразяваното и от пътя на възприемането и отразяването му от автора, видим за ценителите на изкуството остава един ярък, безспорен талант. Но и оня силен, неукротим дух, и оня стремеж към свобода – и чрез овладяното разчупване на формите, и чрез уловеното разхерметизиране на техния вътрешен живот, който продължава отвъд пространството на картината, вълнува и провокира въображението и е една силна връзка на въздействие между твореца и неговата аудитория.
И през този портал в тъканта на времето продължава да струи енергията на Шевченко, която вдъхновява поколенията в техния поход към независимост.
подбор на картините и коментар: Габриела Цанева
