ЕДИН ДЕН НА ЧОВЕКА ТОНИ И АНГЕЛЕЧЕТО РАНГЕЛЧО – разказ по действителен случай на Мая Цекова
Тони Атанасов беше един от най-очарователните хора, които съм познавала. И то много години.
Живееше в малък крайдунавски град. Имаше малък приют за домашни любимци. Грижеше се за тях като за дечица. Човек с главна буква и беше и от ония, за които пак Максим Горки бе писал: „Чудаците украсяват света“.
Неотразим добряк, спасил от нечовечност много невинни душички.
Веднъж бил по работа в близко село. Достигнало до него едва дочуващ се плач на кученце от контейнер за боклук .Разровил. Безчовечни хорица обилно намазали кученце с латекс и го захвърлили като ненужна вещ…
Прибрал го в клиниката в градчето там го почистили, хората купили храна, хапнала душичката, А Тони го занесъл в новия му дом.
В елитен столичен приют за кучета станало жестоко сбиване. Тони прибрал петте най-сериозно ранени, върнал ги за живота…
Това е капка в морето от добрини на този човек.
Но ще ви разкажа за един ден на този човек, ден, който разтърси цяла България.
Човек от отдалеченото на 700 км от градчето на Тони село Влахово, Смолянско, научил за питомците на Тони и си осиновил красиво бяло с бежови петънца по муцуната и тялото ангелче на име Рангелчо.
Тони и щастливият осиновител си разменили добри думи като „Само човек, който има куче знае какво е човещина“, „Няма по-добър психолог от кучето“ , „Притежаването на куче само по себе си е богатство“ и по живо, по здраво, поел Рангелчо към новата си къща.
Влахово е селце с 324 жители и е на 921 м надморска височина. Планински терен, дерета, стръмнини, баири. А бил ден на непостоянна и капризна баба Марта ,както се смее като слънце, така лепи шамари от вятър и студ. Изненадан от всичко, Рангелчо избягал. Сам , объркан, в гориста планинска местност.
Осиновителят се обадил по телефона на Тони.
И човекът с широката душа и голямо сърце и секунда не се поколебал -колата, скорост до невъзможност, трябва да се спаси ангелчето. Едно от най-обичливите му дечица.
Пристига в селото, търси, разпитва, всички стават съпричастни, приятел на Тони, научил за бедата пише в социалната мрежа, само след час стотици познати на Тони му пишат, непознати също са трогнати, цяла България следи историята, искат от Тони снимки на околностите, той праща, А картината става все по-безнадеждна…
Защото вижда се от снимките как буря кърши клонове, сняг до колене и над…
Включват се местни зоодоброволки Надежда и Мариана.
Идва на помощ един храбрец на име Веселин с джип и със своето куче следотърсач.
И това от тук нататък не е разказ само за две души, а за съпреживяване на цял един народ на драмата на изгубилото се ангелче в непознатата планина…За един ден България стана арена на борба в която стотици жени и мъже се опитваха да помогнат в тая Родопска балада. И отношението на всички тях напълно вля живот в думите на Махатма Ганди: „За величието на една нация и за моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните“.
Този ден писа отличен шест на България и показа, че и в това трудно време, жив е морала на българина.
Социалните мрежи се претрупаха от вяра, надежда, любов, окуражителни думи …
Когато всичко ще свърши Тони ще напише просълзен: „Ще ми трябва месец , за да отговоря на всички есемеси, коментари във фейсбук… Те бяха моят кураж, воля, подкрепа… Хора, бях силен, само защото бяхте с мен…“
Джипът на Веселин обикаля и невъзможните места. Някой от селото съобщава, че видял кученцето на едно било, високо горе… И двамата мъже на честта тръгват – преспи, хлъзгаво е, всеки миг джипът може да се обърне, слизат, продължават пеша, с тях е и верният следотърсач, Тони почти няма сили..
И чуват лай.
Тичат , колкото могат…
И виждат Рангелчо. Свит в хралупа на дънер, премръзнал, уплашен и гладен…
Сърцето на Тони не знае граници на вълнение. Малкото ангелче му отвръща със същото, притискайки се до него.
Веселин снима с телефона.
На мига снимките заливат България.
Тони съобщава в ефир: „Намерихме го. Рангелчо е в скута ми. Благодаря ви, хора. Обичам ви!“
В хотела ги чакат стотина смолянчани, научили от мрежата за случая.
Тони и Рангелчо са посрещнати с ръкопляскания.
След малко ангелчето е нахранено, стоплено..
Утре те ще си тръгнат за градчето на Дунава…
Докато си почиват в хотелската стая Тони ще чете неизброимите послания от мрежата: „Ти си светец, Тони!“ , „Разбрах какво е обич, като те видях с кученцето в скута ти“…“Бог да пази и тебе, и любимците ти…“
И още , и още…
_________
Няколко месеца по-късно оная досадна стара леля, която идва винаги неканена , пристигна за душата на човека Тони…
Сърцето му , преляло от обич, не издържа.
И мъка свива моето сърце, като си помисля за ония десетки добри душички в които както на Рангелчо Тони бе посадил човечност…
Те знаят , че заедно с Тони завинаги си е отишло и нещо от самите тях.
Но завинаги е оставил в тях и нещо от себе си…
Мая Цекова
Разказът е по действителен случай
