ТРАКИЙСКИ СЛЕДИ – сонети и четиристишия на Лиляна Райчева
На времената от зората човекът е издигал поглед към далечното небе.
В неясното и неизвестното със ум и чувства се е взирал.
Оглеждал е сиянието звездно на Всемира.
От тайните на необята е бил пленен като дете.
ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА
Тракийските могили напомнят строй от колесници спрели,
Потеглили от Вечността към нас. За тях е този мой сонет.
По тези земи тук десетки племена тракийски са живели.
Хилядолетен свят, безстрастно от Времето отнет.
Звездите във вечен ред по нощното небе блестят.
Могилите тракийски повтарят този Космичен ред.
От фреските безмълвни долита вест за древен свят.
Живот отминал възкръсва, все още непроучен, неприет
И мисълта се носи над руини и разкопки, над факти и догадки.
Кои сме? От къде сме? Защо са тук вдълбани корените наши?
Възкръсва бавно минало отдавнашно. С невежеството влиза в схватка.
Какво са Свещаре, Перперек, Старосел, Казанлък, Поморие и Беланташ..
Остават още мисли, думи друг поглед към нещата и света,
традиции и празници… Орфеевите песни. Порив за душевна чистота.
На времето от първите дрезгавини
изплува бряг далечен и блести.
Бучат около него сред тъми
на хаоса далечните вълни.
БЕЛАНТАШ
До този скален храм със ями в скалите издълбани
се стига мъчно. Към него води стръмна пътека.
Говори този връх с езика на древни племена избрани.
Разлива заревото светлина. Блестят водите меко.
Оглеждат изгреви и залези водите в ямите събрана.
Печат на мироглед космичен – таен, е този кът.
На племена живели в отминал свят забравен.
Припомнят срещите на слънцето с водите и скалите всеки път.
Какво ли знаем за Космоса – богиня Майка и този връх?
За срещата й със Слънце – Сина първороден – брачна.
След тази среща за порядъка световен се носи лъх.
Тук близо бе открит и образ на Сабазии със змии – богът злачен.
Какво за нас са циклите на времето в обредите открити,
на свят отдавнашен от времената скрит.
2012
От скалните утроби на планините
долита неразчетен още древен ек.
Отвориш ли очи ще видиш сред мъглите
просветват видения сияйни, леко.
ПЕРПЕРИКОН
Грамади каменни и горе върхът свещен.
Хилядолетия е пазил своите тайни.
Денят е слънчев. Носи се ухание омайно
на билки и треви край пътя извисен.
Изкачваме се бавно по гигантски стъпала от камък.
Преситен от видения въздухът трепти.
Отварят се към миналото невидими врати.
Хилядолетията се откриват в разкопките на този замък.
Олтарът, тронът, оракулната чаша, гробове, църкви, стени…
Хилядолетия натрупвани останки от живот отминал.
Ескадрите на времето до тука са достигнали,
в следи на катаклизми, на събития и на отдавнашни войни.
На Времето стрелата над равнината долу в летеж свисти.
Върхът огрян от слънце сред Вечността блести.
2012
Мигът пред залез когато светлината засиява
Остатъци от звуци и отломки светлина долитат
Тъмата бавно припълзява и луна изгрява.
Открила нови образи – мисълта отново пита.
КАЗАНЛЪШКАТА МОГИЛА
От „Долината на царете“ до нас достига памет древна.
И от преминали хилядолетия се носи дъх.
Могилата тракийска край Казанлък разтваря двери.
И по предверие рисувано с легенди за борби прелита лъх.
Разтърсват мисълта ни образи от фрески цветни.
Разкриват порив към безсмъртие на бедни и могъщи.
На фриза близо до земята прощаване със мимолетното,
с богатствата и красотата в ритуала – пир на времето присъщ.
На фриза по-висок и тесен – летеж на колесници.
Надеждата потеглилият господар в този далечен бяг
да срещне Майката – богиня простряла десница,
в безсмъртието да го поведе към търсеният бряг.
Тръби звучат тържествено в сакралността на тишината.
Събуждат свят със вярата космична, прескочила през времената.
2012
Като дихание отглъхващо далече
на цветовете, таен код във паметта ни грей.
Червено – черният обреден знак на Дионис – Загрей
на Дионис – Сабазий е бяло-зеленият обречен.
МОГИЛАТА КРАЙ ПОМОРИЕ
на И. Венедиков
До старата винарска изба по пътя за Бургас
издига гърбица Тракийската могила.
Дърветата край пътя я закриват. Далеч белее Свети Влас.
Лозята гроздове наляти със листа са скрили.
Туристи нарушават рядко древния покой.
Но влезеш ли в предверието на тази обител сакрална,
пред взора се издига огромна гъба, чадър разтворила под зноя.
Просторна е могилата отвътре като зала бална.
Тук няма саркофази, ни съкровища, ни фрески.
Отдавна всичко е ограбено или отнесено далече.
Единствено строежът необикновен вълнува днеска
възхитата от майсторството, от идеята, и красотата вечна.
Промъкнал се случаен лъч проблясва и отлитва.
Отглъхва музика небесна трепетна като молитва.
2012
Море люляно от стихиите на ветрове
събужда спомени отдавнашни и трепетно зове.
На път отново тръгва мисълта ми разпиляна
и ту политва ведра, ту спира от съмнения скована.
ЕДНА ВЕЧЕР В НЕСЕБЪР
на И. Гълъбов
Една празнична вечер остава в паметта ми далеко.
След конференция археолози дойдоха на Алитургетос в двора.
Ветрецът беше лек. Луната – пълна и златна лунната пътека.
Площадката жужеше от разговори. И грееше просторът.
Внезапно глас издигна Никола Мавродинов. След него и други запяха.
И затанцуваха със вятъра във този лунен двор.
Танцуваха и пееха, забравили за горестите свои. И сляха се
в едно вятър, с плисък на вълни, и пеещият хор.
Една и съща песен се повтаряше и пак, и пак…
Тогава нямаше транзистори, нито магнетофони.
Очите искряха. Опиваше движението на телата в мрака.
Далече, някъде далече, бяха грижите прогонени.
Танцуваха и пееха.Нощта бе светла и тържествена.
Море, луна ,вятър и хора бяха в хармония божествена.
2012
На Дионисий нощният ловец и бог
бикът е жертвената хипостаза.
Разкъсан за да оплоди и да възкръсне в ритуала строг,
отвеждащ към обсебеност и див екстаз.
ДИОНИСИЙ
Върви отново мисълта по пътища от срещи и съдби дълбани.
Открива образи забравени в традиции отдавнашни сурови.
В дрезгавини на миналото споменът трепти и търси точно слово.
Играят кукери,ходят нестинари по жарава, от екстаз божествен обладани
В нощта гореща летят със викове ловци, жени –армади.
Пищят сиринги и флейти пеят, тимпани отмерват ритъм с барабан.
Танцуват, пеят, викат хора и летят от екстаз свещен пияни.
Накичени с лози, бръшлян и змии, тичат край скалните грамади.
Нощта и планината се тресат от викове и песни.
Ловците ще настигнат бягащият бог въплътен във бик.
Ще го разкъсат. Кръвта ще оплоди земята. Нощта отнася жертвеният вик.
И ще възкръсне за живот, дарил на хората реда небесен.
За Дионисий, нощният ловец и бог опиянение във викове се лее.
Земята се ослушва в стихията неудържима, а небосвода се люлее.
2013
Потеглим ли със мисли към времена от древност натежали
нечакано ни среща образ на прорицател, учител и певец.
Създал учение, молитви, и песни за радост и печали.
Възпял безсмъртието на човека поетът легендарен, цар и жрец.
ОРФЕЙ
От здрачини хилядолетни изплува образ на певец
във тъмнините на духа надникнал – неразорана нива.
Прокарва бразди духовни. Къде сега светът отива?
Пленявал еднакво хора, зверове, скали, цветя, поетът цар и жрец.
В Египет учил. Пътувал с аргонавтите. Делфи осветил със песни.
Създал учение за извисяването на човека и безсмъртността.
От песните създал молитви към многоименните божества,
познати днес като стихии земни и небесни.
С Музей и Лин в Евмолпия на нови писмена знаци създава.
Сред скалните светилища родопски издига една надежда.
Към красота, любов и доброта, човека с музика повежда.
Орфей като звезда искряща през времената прелетява.
До нас достига ехо от неговите песни и музика от Лира.
Отекват и до днес във планините, разнасяни от горските зефири.
2О13
Лиляна Райчева
