УВЕРЕНОСТ – стихотворения на Иван Селановски
В ПАМЕТТА НИ: ИВАН СЕЛАНОВСКИ
01.03.1930 – 14.09.2022
НОЩ
Засвирил вятър със вълшебните си струни
на люта зима песента.
И вихър леден безпощадно клони брули –
безкрайно дълга е нощта.
О, нощ свирепа… Нощ на снежните корони!
Вилнее неспокоен сън.
А храмът ми свещен с кристалните колони
оглася сатанински звън!
Пробягват във съня ми сенките зловещи –
миражи в мразовита нощ.
Сред мрака маков реят гибелните срещи
за сетен удар – сетна мощ!
Душата ми потръпва в пазвите студени,
където няма топлина…
О, вечно ли душите ще са вледенени?!…
След мрака идва светлина!
ЗАПЕЙ МИ, БРАТЕ
На Искър Шуманов
Горях сред пламъците на борбата,
тиранин ме с вериги окова,
за туй, че волно любих свободата
и бранех в битки с огнени слова!
Ридаят родните простори чисти.
Земята ни трепери кръв се лей!
Вилнеят българските комунисти…
Родината настръхнала немей!
Свинете хранят със меса човешки,
Скравена… Ловеч новият ГУЛАГ!
Персин потънал сред тела мъртвешки.
А Дунав милва скръбния му бряг!
Балканът се люлее глухо тътне.
Проклето време сатанинска нощ…
и хорски трупове Марица мъкне,
Огняново гърми със страшна мощ!
Поля със сълзи братски напоени,
камбаните звънят за пълен крах.
Селата безпощадно разорени
и леден мраз вилней, и леден страх!
Прокапват, тъжно, небесата родни,
заливат мрака с бурни дъждове.
Засъхнали нивята хлебородни
и вихрят се безкрайни ветрове!
А там… на изток, хоризонта мрачен.
Зловещо грей червената звезда…
И Кремъл тръпне, потъмнел, невзрачен,
че броди, светъл призрак свобода!
УВЕРЕНОСТ
Аз чакам в утрото да звънне
камбаната на пролетните дни
и лъчезарно да се съмне –
сияние в небесни висини!
Но ето, вихър зъл напира,
изчезва в мен и сетния покой
и лей се скръбната ми лира –
бълбукащ ручей в горските усои.
Очаквана надежда гасне,
Родината разпъната на кръст
а вярата ми в нея расне,
че ще възвърне своя мощен ръст.
ПЕСЕНТА МИ
Коя си ти?
Мечта…
или си вест!
Сред дивен лес,
където пролетта
раздипля свойте
красоти!
Прости…
Коя си ти?
Перо…
или си меч!
Кажи!
Кажи!
Защо мълчиш?
А може би си…
тъй омърсена,
тъй озлобена
във тая тъжна
и кална есен,
о, моя
страдна песен!
Иван Селановски
