УВОД КЪМ „КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ“ – редакционен екип на списание „paradigma (една нова страница)“

 „6.4311 Смъртта не е събитие от живота. Човек не изживява смъртта. Ако под вечност не се разбира безкрайно траене във времето, а невремевост, тогава живее вечно този, който живее в настоящето. Нашият живот е по същия начин безкраен, както нашето зрително поле е неограничено.“

из „Логико-философски трактат“, Лудвиг Витгенщайн

С прискърбие и присвит стомах започват следващите редове, някак натурално изглежда това да бъде така, но дали е нужно това, дали е необходимо, дали е неизбежно? Ако трябва да се направи обобщение на свършеното дотук от екипа на списание „paradigma (една нова страница)“, то би изглеждало така – разгърнахме тази своеобразна платформа за споделяне на лично творчество с цел да върнем светлината в ума на поне един човек, чието съзнание е било помрачено от тежките времена, в които живеем, а такива хора, за съжаление, има хиляди.

Списанието ни достигна до редица хора от цяла България и така затвърди смисъла си – на творба, която докосва ума и душата, която вдъхновява, която събужда! Този пети брой на нашето списание е посветен на особено важен Човек за хората, които сме в сърцевината на екипа на списанието, а именно уважаемата Надежда Германова, която успя да ни дари именно с това – с допир до обширните вселени на метафизиката, с вдъхновение да преследваме мечтите си, с бистротата на критичната мисъл.

Думата „благодаря“ не стига. Уви, трагедията (τραγῳδία) не е измислена в 21 век – играла се е, играе се и ще се играе вечно, без значение дали ще бъде на сцената на театъра, на обществената такава, или пък на личната…

На този свят ден – 17 септември, ден на Вярата, Надеждата и Любовта и майка им София – с горчива усмивка ви представяме драги читатели „Парадигма“, брой 5.

***

Ако преди се лутахме без посока и се питахме какво и кога трябва да направим, как да подобрим платформата си или как да я направим по-достъпна или по-специална, то този път такива въпроси нямаше. Екипът ни се сплоти покрай идеята да издадем броя на този ден и с това послание, именно защото дори най-личната свещ да изтлее, то огънят трябва да продължи да гори! Идеята за Прометейския огън (προμηθεϊκή φωτιά)…

Пламъкът е още от време оно концепция, свързана с откритото познание, със стремежа към цивилизация. Разпалихме огъня у хора из цяла България, които ни изпратиха редица творби с цел участие в обявения през лято 2021 г. конкурс, затова и в този брой ви представяме, драги читатели, най-изявените от тези пратени разкази, наред с произведения на екипа ни.

Но, както се установи като своеобразна традиция в брой първи до трети, и пети брой започва с нещо „чуждо“ и нещо „наше“, и то не какво и да е, а именно „Увод към „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант, последвано от „Посоката на пътя“ на Урсула ле Гуин и „На моя ангел“ на Мина Мишева, последната бидейки член на екипа ни от създаването му.
Екипът подбра първия от двата текста с конкретен замисъл – освен като още един начин да отдадем почитта си, така и да покажем откъде всъщност сме започнали всички от екипа – именно от търсенето на истината за света във философията. Търсене, което след това ни насочи и към литературата и съответното периодично издание…

Тези слова започнаха с тъга и непременно тя остава, но впускането в дебрите на света на литературата и философията, впускането в дебрите на човешкия талант и търсене на истинното, на красивото, на доброто ни връща усмивката на лицата и ни оставя с едно последно пожелание към вас, драги читатели: приятно спускане в дълбините на Духа!

Редакционен екип на

Списание „paradigma (една нова страница)“, брой 5/17.09.2021