УСМИХНАТ ДЕН – поезия от Росица Копукова
ТАКЪВ УСМИХНАТ ДЕН
Такъв усмихнат топъл вторник – ден,
април е сякаш, не е февруари,
кокичета на групи, сняг стопен
и Симеоново с любов те жари.
И как не? На шосето срещнах теб.
Скъп спомен от отминали години.
Небето спря, изпуснах рейса, след
изплувалите случки от руини.
И даже аз самата не разбрах
как литна времето пак помежду ни,
ти огладня, аз също огладнях,
спаси ни сандвич, сок и още думи.
Какъв късмет. Пропуснахме деня,
не го и забелязахме как мина.
И, без да търсим ничия вина,
си върнахме прекрасните години.
А после всеки в пътя продължи
със обещание за нова среща.
Ако за нас и ангел затъжи,
ще стане. Рейсът идва от отсреща…
2 февруари 2021 г., Симеоново – София
НЯКОГА…
Някога бях клонче от дървото
и на най- високото седях,
скрита сякаш от света, защото
там се налюбувах, намечтах.
Правех малка дупчица в листото
и допирах по едно око,
толкова различно бе, защото
светът изглеждаше ми колело.
После свивах лист на макаронче,
гледах, гледах къс небе над мен,
после си откъсвах малко клонче
и обичка си правех някой ден.
Мина детството. Сега не мога
да съм клонче в моето дърво.
Мокър сняг ги чупи и с тревога
гледам как изсъхват до едно.
И на купа бавно ги наслагвам,
остарели хубави мечти.
Ала към дървета не посягам,
коренът им здраво ме държи.
Някъде подкастрям със триона,
но дърветата да си растат,
пращам им към старата корона
по една целувка – за из път.
11 февруари 2021 г., София
ТИ
Въображението ми събуждаш,
щом някъде край мен се появиш,
сама се чудя аз как имам нужда
с една усмивка да ме заредиш.
Не всеки го умее и го прави,
и не намира точните слова,
пред мен като загадка се изправи
какво да правя после със това?!
А аз не съм женичката – пързалка,
която лесно спуска се към друг.
Обаче ти струиш – вълшебна цялост
и става страшно, щом пристигнеш тук.
Разместваш пластовете на душата,
представите променяш за морал,
неистово привличат се сърцата,
макар да знам, че няма идеал.
Моментен ли си? Времето ще каже.
Нечакана пристига любовта
да ни въздигне, не да ни накаже…
С усмивка се започва….сутринта….
18 февруари 2021 г., София
© Росица Копукова
