УЧИЛИЩЕ - Иванка Попова-Велева : gabriell-e-lit

НА МОЕТО УЧИЛИЩЕ – стихотворение на Иванка Попова-Велева

Огромно и червено
на хоризонта слънцето трепти.
Вълните удрят се във кея
и чуват се във „Жолио-Кюри”

Училището цяло е на двора –
очаква първия звънец,
Когато еква млада песен,
която бодро в утрото звучи:

Beau lycée Joliot-Curie,
tu remplis nos cœurs de joie

Сърцата пълнят се със радост,
с надежди трепетни, с мечти,
а умовете вече бродят
из Космоса с безброй звезди.

Тук всеки има своя Космос
и сам във него е звезда.
Тук всеки има своя роза,
лисица и змия боа.

Тук всеки Малък принц е,
Гаврош, Козета или пък Реми
Тук всеки учи се на честност,
тъй както учи Сент-Екзюпери.

Beau lycée Joliot-Curie,
……..
Les heureuses années d’école
tu nous prépares à la vie.

Огромно и червено
на хоризонта слънцето блести.

Съдбата срещна ни случайно –
изпрати ни в общ дом, наречен пансион.
Изправи ни пред трудности безбройни,
далеч от роден край и бащин дом.

Събра ни в столицата край морето,
дошли от близо и далеч,
но вече със любов голяма във сърцето,
омаяни от музика и френска реч.

Прекрасни млади хора – момичета, момчета,
макар в началото все още и деца,
ала с очи отворени широко към морето
от знание – стремеж към светлина.

Душите ни жадуваха за близост,
за обич и обикновена топлота,
затуй се раждаше в гърдите ни
най-истинското чувство на света.

Приятелството наше е безценно,
защото е изпитано в беди,
защото закалено е в несгоди и
съхранено е неопетнено за идващите дни.