ФРАГМЕНТИ – Мила Долапчиева

ФРАГМЕНТИ – поезия от Мила Долапчиева

Ще стана рано.
лъчи със поглед ще ловя,
ще ме докосва пуловерът на голо,
а долу,
във селото,
ще секат дърва.
И не след дълго
утрото ще пръсне аромат
на топли джибри, на ракия,
но аз
от слънцето ще съм пияна −
бистра чаша,
очи преливат,
от листата капе слънчева магия.


Мъгливо утро.
На дървото
катеричка орехче гризе.
Пази черупката корава
сладост на сърце.
Не опитвай силни длани −
не знам кому говоря,
аз черупката ще счупя,
а ти… сънувай сладост във ръце.


Комини, пушеци.
Без плът ръце
в молитви без слова
нагоре се протягат, чезнат…

Не само хората се молят,
и не само в тях не спят души.
Не само в хората е страх,
не само хора зло руши.


Гората нежно
замеря ме с шишарки,
от дървото
отронва ги камбанен звън.
Тъй глас далечен
неспирно ме достига,
от мен отлитат
тихи мисли −
с думи ги прибирам.
И аз гора съм −
с тях ще те замерям.


Рекичка селска.
И колко малко не достига
с теб ръце да уловим
от бряг до бряг.
Ще добавя малко поглед,
и ти −очи очи да хванат
и ето− бреговете се събраха.
Мостче наше,
а старото − то пак е наше,
нека си стои.


В тихите нощи,
когато чешмата остава сама,
стават капките
молитвени думи
за всяка нечута душа.
Виждам ви, скитници,
от покой недокоснати,
а съм още толкова млада
да имам взор за това.


Вечер.
Прибирам се.
Вали.
Студени капки, като живи същества,
ръцете ми докосват.
Боли – неспирно, неприятно.
Отминава.
Прибрах се.
Камината пламти.
Искри горящи,
като живи същества,
ръцете ми докосват.
Боли-неспирно пари.
Отминава.
Прибрал ме беше манастирът.
От свещта
топли капки восък
спомнят свидни хора
как ръцете ми докосваха.
Болеше − пак неспирно,
мои мили, отлетели.
Не отмина.
И не отминава.


И по тревата
рисува месецът пътека,
нощем зайци я прескачат.
Някога със тях играех−
книжка подир книжка,
кукли приказки редяха.
И винаги затварях
страниците със вълка,
сега го чакам −
със сърце да го застрелям.


Витоша, Витоша,
тъй многолика взора ми докосваш,
зелена, бяла,
знойно разноцветна.
Понякога мъгли те правят
в смут загърната девица.
Сякаш от отдавна
магия в теб е заживяла,
магия сякаш
лик след лик върти.
Спомни си, Витоша, за мене
когато, остаряла,
ликът ми спре да се променя,
а дните станат все едни и същи;
извикай ме тогава,
от теб с частици ме дари.

© Мила Долапчиева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *